Новини

Назад към Новини



На ти с Peugeot 208 GTi и Жил Паници

Публикувано на 07.04.2013, 14:15:51| Преглеждания: 1213




Когато тръгнах за поредния си тест-драйв, изобщо не съм преполагал, че съдбата ще ме срещне с една от легендите на световния рали-спорт. От години съм поклонник на таланта на братя Паници, дори имах в стаята си техен страхотен плакат с Peugeot 306 Maxi, а по време на доста тестове в околностите на Монте Карло често срещах надписи по скалите - "Forza Panizzi!". За тези, които не са близки с рали спорта, разказвам накратко - роденият на 19 септември 1965-а година пилот спечели през 1996-а и 1997-а френския рали-шампионат, а между 1999-а и 2003-а Жил спечели и седем кръга от Световния рали-шампионат WRC.
Е с този човек имах поредния си късмет да ме вози шампион - миналата година имах удоволствието да бъда "хлъзнат" по Хунгароринг, не от кого да е, а от световния шампион във WTCC Роб Хъф. По едно от трасетата на рали Монте Карло, което си е направо "родно" за братята Паници, видях и усетих колко много може да върви новата серийна "острилка" на френските лъвчета Peugeot 208 GTi. Според Жил колата е много по-добра в държането си на пътя от предишната "острилка" 207 GTi /на някои пазари RC/, като особено му хареса поведението на задната част на колата в бързите завои. Това беше потвърдено и от хората на марката, които твърдят, че поведението й в подобна ситуация е неутрално.
От първото запознанство с автомобила се видя, че следва типичната за "хот-хечбеците" тенденция за по-малко "спорт" в интериора. Това си е силен намек, че този автомобил не е само за спортни "изяви" на собственика си, където се представя повече от добре, а и за нормално ежедневно каране, изискващо и повечко удобства от тези предлагани от типично спортните коли. Не че спортът вътре не се чуства - той присъства във всеки елемент, но ненатрапчиво и приятно. В червените шевове на коланите и дълбоките, удобни и спортни седалки, алуминиевите накладки на педалите и опората за левия крак, червените кантове на приборите, "нагорещените" до червено дръжки на вратите и оформлението на лоста на предавките.
Отвън има само леки намеци, че пред вас е готов за скок "лъв в овча кожа". Има няколко малки елемента, които отварят очите на познавача за характера на колата - емблемите GTi на задните колонки на покрива и задната врата, боядисаната в червено част от рамката на радиаторната решетка, присъстваща при всички видове външна боя на колата, подчертано повече развитият заден спойлер на покрива, боядисаните в червено спирачни апарати, прозъртащи през 17-цоловите джанти със специален рисунък и сдвоеният накрайник на ауспуха.
Истината в тази кола се крие под капака отпред. 200 "кончета" при хечбек В-клас е почти рекордно постижение за двигател с ходов обем 1,6 литра. В Peugeot 208 GTi това "табунче" е добре обуздано и се управлява спокойно и леко. Ускоряването от място до 100 км/ч е пъргаво и мощно за 6,8 секунди без загуба на време и тяга в ниските обороти. Да се подкара моторът не е нужно да пипаш съединител или да натискаш стартов бутон - просто както в старото 205 GTi вкарваш ключа и го завърташ.
Не съм сред привържениците на автоматиците, предпочитам сам да "ръчкам" както преценя, да опъна мотора доколкото сметна за нужно, къде да спирам с него, къде със спирачките или пък и с двете, а не някакви чипове да решават процеса. Затова ми хареса подхода на французите, които предлагат колата само с механична кутия. Тя работи добре, ходът на лоста е оптимален, дръжката му ляга добре в ръката. Затова не мога да разбера, защо онкуренцията в лицето на новите Polo GTI и Clio RS, ограничават клиентите си, предлагайки само автоматични трансмисии. Ако говорим за комфорт, то налице са други модели. Спортните са за душата, а тя не търпи налагания и ограничения при истинския "драйвър". Може би тук компромисният вариант е роботизирана кутия, нещо което обещават за по-нататък от Peugeot за поредното си GTi.
Пъргавината и възможността да захапеш всеки на пътя си има своята цена в буквалния смисъл на думата. Разходът на гориво е по-висок от този при нормалните варианти, пък и по време на теста, нито аз, нито колегата от Ауто-Мотор-унд-Шпорт Мирослав Николов не простихме нищо на автомобила. В резултат разходът на гориво се задържа в рамките на 12-20 на сто, но колата има потенциал и за доста по-икономично каране при по-спокойно поведение на пътя. Не можхаме да го разберем, защото от общата дължина на теста от около 140 км, едва ли имаше и 10 със спокойно каране, нещо напълно разбираемо при характера на автомобила. Тук навярно доста ще помогне шестстепенната предавателна кутия, като на най-високата предавка при скорост от 100 км/ч оборотите на мотора са 2200/мин.
Да се кара спортният вариант на 208-ата е леко, возията е по-твърда от тази при стандартния модел с 20%, но това не се чуства особенно много в движение. В крайна сметка колата е едновременно стегната в поведението си при динамично каране и същевременно комфортна. Поведението й на пътя е наистина неутрално, в завоите няма и намек за излишна или недостатъчна завиваемост и ако все пак колелата изгубят сцеплението с пътя, то те "тръгват" едновременно. Дори и в тази ситуация, обаче, колата изписва завоите уверено.
И когато говорим за спортно каране, проблемът се нарича ESP. Ако искам да имам по-"горещ" автомобил, защо някой ще ми го спъва електронно в завоите? Тук от Peugeot предлагат мъжко решение - има налично ESP, но то се изключва и то наистина, а не както при другите, където електрониката сама преценява дали да го включи отново. Защото в крайна сметка и колата, и отговорността си е моя, а не на електронния блок в колата!
И накрая
След препускането в планините около Ница, мога твърдо да кажа, че от Peugeot не са изхвърлили комфорта в канавката, гонейки повече адреналин в управлението на новия си спортен хечбек. Адреналинът си го има, но новото GTi е точно това, което трябва да бъде - ежедневна кола с отлични спортни възможности.












[i:2qd3htie]Източник:
http://www.auto-press.net[/i:2qd3htie]

Назад към Новини