Интересни материали на различни теми

Назад към Да поговорим за ...




Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Пет Мар 01, 2019 2:07 am

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

*

проф. Янис Варуфакис:
"На това място може би е уместно да направя една втора изповед: да призная, че … признанията често преследват личен интерес. Всъщност, признанията винаги са на ръба на това, което е казал Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. за Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки., след като чул, че неговият бивш директор в Проекта Манхатън е станал борец против ядрената заплаха, признавайки, че е допринесъл за касапницата в Хирошима и Нагасаки. Изгарящите думи на фон Нойман са:
„Той си признава за греха, за да претендира за славата.“
За щастие, аз не съм Опенхаймер и, следователно, лесно ще избегна признанието на различни грехове, за да се саморекламирам.
...
Читателят ще ми позволи да завърша с две последни признания. Въпреки че като радикал препоръчвам да се следва скромна програма за стабилизация на системата, която презирам, не трябва да се правя на много ентусиазиран. Принудени сме да го направим при сегашните условия, но съм тъжен, че вероятно няма да съм жив, за да видя приемането на по-радикална програма. Накрая, една изповед от много личен характер: Зная, че рискувам тъгата от загубената надежда да видя през живота си замяната на капитализма, тайничко да намалее, ако се отдам на чувството, че съм „допуснат“ в средите на „политическото общество“. Отвреме навреме пропълзява в мен чувството за самодоволство, че съм радушно приет от върховете. Колко не-радикално, грозно, корумпиращо и разяждащо чувство е то!
Моето лично падение се случи на едно летище. Някакъв богат екип ме беше поканил да изнеса лекция върху европейската криза и по нелеп начин беше платил необходимата сума, за да ми купи билет за първа класа. Връщайки се, уморен и с няколко полета зад гърба си, минах покрай дългата опашка пътници от икономичната класа, за да стигна до моя изход. Изведнъж ужасено си дадох сметка колко лесно е за ума ми да се зарази от чувството, че „имам право“ да мина пред всички останали Осъзнах с каква лекота мога да забравя това, което лявото ми мислене винаги е знаело: Че нищо не се възпроизвежда по-добре от фалшивото усещане, че е твое „право“. Съюзяването с реакционните сили, което мисля, че трябва да направим, за да се стабилизира днес Европа, води към риска да изгубим нашия радикализъм, заслепени от топлото сияние на „пристигането“ в коридорите на властта.
Радикалните изповеди като тази, която се опитах да направя тук, са може би единствените противоотрови на идеологическите пързалки, които заплашват да ни хвърлят в устата на машината. Ако искаме да сключим съюз с дявола (например с МВФ или с онези неолиберали, които се противопоставят на т.нар. „Фалитокрация“ и т.н.), трябва да внимаваме да не се превърнем в онези социалисти, които не успяха да променят света, но успяха да подобрят … собствения си живот. Номерът е да избегнем революционния максимализъм, който, в крайна сметка, помага на неолибералите да превъзмогнат всяка съпротива срещу тяхната самоунищожителна лошотия, и да използваме в наша полза недъзите на капитализма, докато със стратегическа цел се опитваме да го спасим от него самия. Радикалните изповеди могат да бъдат полезни в намирането на този труден баланс. В края на краищата, марксисткият хуманизъм е постоянна борба срещу това, в което се превръщаме."

Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... 7%D0%B0/#a

***

Докато четях горния текст непрекъснато си мислех за един материал, който съм пуснал преди две години в темата:
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж


Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Пон Мар 04, 2019 5:10 pm

ТОВА, КОЕТО СИНЦА ЖЕЛАЯХМЕ
Стефан Стамболов

Това, което синца желаяхме и с нетърпение чакахме, вече стана. Войната са захвана и навярно с нейния край ще са свърши със съвършенното освобождение на южните славяне. Като са намираме в това радостно за нас време, нека спомниме с добро чувство памятта на сичките тия поборници и мъченици, които чрез своите неимоверни усилия и жертви докараха работите до тая точка. Чест и слава на херцеговинските юнаци, които първи дигнаха знамето на южнославянската свобода против полумесеца! Чест и слава на бошнашките и българските юнаци и мъченици, които последваха примера на своите храбри съседи! Чест и слава на храбрите черногорци и решителните сърби, които подадоха своята по-силна помощ на своите страждующи братя! И най-сетне, чест и слава на велика Россия, която днес иде да разбие оковите на своите по кръв и вяра братя и да им възвърне свободата, от която те бяха лишени в продължението на цели пет века.

„Ако има нещо, което би желал да види през живота си секи човек, то е да присъствува при възражданието на народите или при сътворението на света", е казал един даровит писател. Ето днес ние сме в това време, когато измъчения и многостра­далния Исток са възражда, като са избавва от трижклетото варварско турско иго. С радост и сър­дечен трепет ще говорят за сегашните времена на­шите бъдещи поколения и най-отбраните и даровити наши потомци ще съжеляват, че не са биле живяле и те в това време, когато техния народ са е възраждал и разбивал оковите си, за да могат и те да принесат на жертвенника на неговата свобода живота си, имота си, дарованията си.

Братя! Днес е времето да пожертвуваме сич­ко за добиванието на своята свобода, на своите чо­вешки права. Нека секи българин принесе днес на народния олтар сичко, което има и което може. По-добро и по-сггодно време, за да бъде някой полезен народу си, нито е било, нито ще бъде. Днес е времето, когато ние трябва да докажиме пред света, че знаеме да се биеме и умираме за своята свобода. Да са събереме под нашето окървавено, но славно знаме, да си спомниме за своята минала слава и сила, да спомниме за своите храбри прадеди; да спомниме за сичките наши петвековни мъки, страдания и уни­жения, да спомниме за сичката невинно пролята мъ­ченическа българска кръв и като си подадеме един друг братска ръка, с вяра в своята свобода и добро бъдеще, да са впусниме като лъвове сред неравния бой!
Да са не облягаме само на чуждите гърбове! Россия иде нам на помощ, тя ни подава своята сил­на ръка, за да на извади от ямата, в която до сега сме стояле. При нейния гръмогласен зов цял българ­ски народ е длъжен да възстане и да възкръсне от своето робство както Лазар от гроба при гласа на своя Спасител.

В такива тържественни минути като сегаш­ните във всеки народ сичките партии и партийки са се съединиле в едно неразделимо цяло, без да гледат на своите разни взглядове и убеждения. Това сме длъжни да направиме и ние! Отечеството ни са въз­ражда! Нека секи българин, каквито и да са негови­те мисли и убеждения, каквото и да е неговото общстeствено положение и състояние, са притече на помощ на своя възкръсающ из робство народ. Ние не трябва да заборавяме, че тия, които не пожертву­ват сичко, що имат, за своята свобода, не са дос­тойни за нея. Подарената свобода никому и никога но е принесла някоя същественна полза. Свободата си не купува и испросва, тя трябва да се придобие с труд, мъки и жертви, да се искупи с кръв и огън! Това тряба да помни секи от нас.

Многоожидаемите руски войски са вече на Ду­нава. Те след малко ще навлязат в отечеството ни. Ние сме уверени, че нашия народ-мъченик ще ги посрещне така, както посреща майка многоожидаемия си син, който са връща от чужбина. Но дорде пре­минат русите Дунава, много от нашите беззащит­ни братя могат да станат жертва на безобразна-та турска варварщина и на дивия азиятски фана­тизъм. В околностите на Мачин турците и черкезете хванаха вече да горят българските села и да колят нашите братя и сестри. Това става покрай Дунава и пред лицето на многобройната руска ар­мия, а що става в тая минута във вътрешността на България, един Бог знае. Дивите и славни фана­тици са способни на сякакви най-безобразни и чудо­вищни зверства и насилия; а вече е доказано, че тур­ците са такива. Много хиляди невинни и беззащит­ни българе може да паднат под турския нож, дорде навлязат руските войски в отечеството ни. Но то­ва ще бъде толкова по-зле за нашите тиране: не са­мо че те сичките ще бъдат избити и уничтожени, но и праха им ще бъде развяван по вятъра, ако те са осмелят да повторят миналогодишните майски зверства и ужаси!

Братя! Днес секи честен и свобо­долюбив българин е длъжен да облегчава и улеснява с сичкипе нему възможни и достъпни средства русските войски; секи здрав и пъргав юнак е длъжен да влезе в редовете на войните, които ще са бият за нашата свобода. Ето ние първи, като са разпрощаваме с своите читатели, захвърляме на една страна перото си и пак се залавяме, както сме правели и други път, за ножа си, за да са биеме срещу нашите безумни и развратни тиране. Много от нас ще пад­нат в сегашната священна борба. Но това никого не тряба да плаши; защото няма по-добра смърт от тая за свободата на народа си. Който от нас умре, ще стане мъченик за нашата свобода, а който остане жив, ще живее честит и добар живот пос­ред нашето прекрасно и свободно отечество.

Братя! Да са събереме синца под знамената на орела и лева и с вяра в нашата свобода и нашето добро бъдеще да са впуснеме в кървавия бой! Нап­ред! Победата ще бъде ваша, защото правдата е с нас. Да живее свободна България! Да живее велика и славна Россия, нашата освободителка. Да живее ця­лото славянство!

22 априлия 1877

в. „Нова България", брой 75, 22.IV.1877 г. Запазен е оригиналният правопис.

Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... _2246.html


***


Много интересно е какво прави самият Стефан Стамболов - съавторът на Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки., след като публикува този изключителен текст в основания от Ботев вестник?
Както е написал - "ето ние първи, като са разпрощаваме с своите читатели, захвърляме на една страна перото си" - той прекратява редактирането на в. "Нова България" (горният текст е публикуван в неговия последен брой). Само че не "се залавяме, както сме правели и други път, за ножа си, за да са биеме срещу нашите безумни и развратни тиране" т.е. не се записва в Българското опълчение и не участва в сраженията, както е написал и както призовава всички българи (виж особено удебелените от мен части на текста), а отказва да бъде дори преводач в руската армия.
Защо?
Защото започва да й доставя храни и фуражи. И понеже руските (според някои) "окупатори" като правило си плащат за това, той забогатява от тази дейност, както и други българи, които се занимават с нея. Стамболов става и Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. на петербургския вестник „Новое время“ - нещо, което не пречи, а помага на основната му работа.
Както се вижда, още тогава Стефан Стамболов проявява някои специфични за политик качества.
Пиша всичко това не за да обезценявам чудесния текст, да принизявам образа му и стореното от него, а защото е истина, която е добре да се знае. Също както и истината, че е голяма фигура на Третата българска държава - фигура, каквато от много време няма.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Нед Мар 31, 2019 5:35 pm

Всяка година около националния ни празник се появяват гласове как той трябва да бъде променен - да бъде например Денят на Съединението 6 септември или Денят на независимостта 22 септември, само и само да не е 3 март! Аргументите, че ако на 3 март не се е случило това, което се е случило, нямаше да има какво да се съединява, нито пък на какво да се обявява независимост, просто се подминават. Има обаче още един аргумент, който аз поне не съм виждал да се споменава - традицията. 3 март е най-старият празник на Третата българска държава - отбелязан е за първи път още през 1879 година:

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

*

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.


Празникът на Освобождението на България - 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. В старата ни столица митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното (10.11. - 16.IV.1879 г.) и Първото Велико народно събрание (17.IV. - 26. VI. 1879 г.) отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани.
Две години след Освобождението, през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско господство.
В изпълнената със събития 1885 г. (Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война) Празникът на Освобождението на България се чества с голяма тържественост, преглед на войските и юнкерите в украсената столица и увеселителна вечеринка в салона на читалище „Славянска беседа".
След Съединението на България, през 1886 г., когато отношенията с Русия се влошават, княз Александър Батенберг абдикира и русофилското течение в българския политически живот е отстранено от власт, Празникът на Освобождението минава „без най-малко вълнение, при обикновена тишина". Разривът с Русия и твърдата воля на правителството на Стефан Стамболов за постигане на държавна самостоятелност силно рефлектират върху празнуването на 3 март в България. След 1896 г., когато Фердинанд получава потвърждение на монархическите си права от Петербург и Цариград, празникът възвръща своята тържественост не само в окичената със знамена и цветя столица, но и в страната.
Въпреки частичното му реабилитиране, Празникът повече от 10 години се намира в един вид немилост пред българските управници. Тази немилост датира от времето, когато след скъсването на отношенията с Русия у нас започва преследване на всичко, което би могло да възкреси спомена за подвига на руските войници. 3 март -денят, който напомня за великото благодеяние, направено от Русия на българския народ чрез освобождението му от турско господство, трябваше да се заличи от паметта на българските граждани. Отначало напълно престава да се празнува, а по-късно, макар да се възстановява пак, неговото честване става с най-голяма скромност, без парад на българската войска, шествия и водосвети. В края на XIX век всички по-важни ежедневници в България отбелязват, че е време пренебрежението на празника да престане.
Това наистина става през 1900 г., когато на празника и молебена в София присъстват руски дипломати, провежда се шествие на живеещите в столицата жители на Македония, все още неосвободена, които преминават по софийските улици със знамена и черни ленти. Шествието завършва с речи пред паметника на Васил Левски. В Пловдив след черковната служба, в присъствие на голямо мнозинство пред хотел „Петербург" реч държи д-р Никола Генадиев, представител на Македонското дружество. Полицията охранява тържеството, за да не се превърне то в политическа акция.
По случай Деня на Освобождението по решение на поборнишко-опълченската организация се създава комитет „Цар Освободител" (1898) под председателството на Стоян Заимов с 500 клона в цялата страна. Този комитет събира доброволни дарения за построяване на паметник. В обявения конкурс за паметника участват 20 архитекти и скулптури. Журито, под председателството на княз Фердинанд, одобрява проекта на флорентинския скулптор Арналдо Цоки. През 1901 г. е положен основният камък, а освещаването на паметника на Александър II става на 30 август 1907 г.

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Паметникът на Царя Освободител в София

През 1902 г. Комитетът започва да събира средства за мавзолей в Плевен, хранилище на тленните останки на загиналите войници във войната за освобождението на България. Първи дарения правят Ив. Евстратиев Гешов, Д. Попов, Ил. и Хр. Пулиеви, офицери, окръжни съвети, общини, Народното събрание, Министерският съвет и т.н. През 1903 г. по случай 25 години от Освобождението кметът на столицата Петър Чернев изпраща благодарствена телеграма от името на столичани до княз Фердинанд и граф Игнатиев и организира „всенародно тържество". „Вечно признателна България" слави руския император Александър II като Освободител и Всеросийския император Николай II като Покровител. През същата година в Плевен къщата, в която е живял Александър II, става музей „Александър II", в гр. Бяла се организира къща-музей „Александър III", в с. Пордим - къща-музей „Николай Николаевич" и в с. Горна Студена - „Музей на Освободителната война".
В. „Мир" (орган на Народната партия) от 20 февруари (4 март) 1903 г. споменава за почти незабележимия молебен в църквата „Св. Неделя" и заключава: „Една студенина се вкарва в признателната душа на българина". Причините се крият в политическата обстановка и общественото разочарование, породени от неизпълнените обещания на цанковистите.
През 1903 г. министърът на просвещението проф. Ив. Шишманов нарежда във всички училища в навечерието на празника (2 март) да се изнасят беседи за значението на тази дата за българите. В следващите години - 1904 и 1905, на благодарствените молебени присъстват управляващият руското дипломатическо агентство Лермонтов, сръбският дипломатически представител Новакович, австро-унгарският представител Форгач и др.
По случай 30 години от началото на войната, на 30 август 1907 г. в София пристигат синът на император Александър II - Великият княз Владимир Александрович (участник във войната), ген. Каулбарс, генералите Столетов, Паренсов и други военни. На 1 септември 1907 г. княз Владимир Александрович полага основния камък на руската черква в София.
В началото на знаменателната за България 1908 година (обявяването на независимостта на държавата), по повод 30 години от подписването на Санстефанския договор, празникът придобива масов и народен характер. Организирано е шествие, в което участват деца и ученици от основните училища, 15 студенти и професори от Софийския университет, членове на Книжовното дружество (днес БАН), поборници в униформи с пушки и знамена, офицери, представители на клубовете „Юнак", духовници, членове на еснафските сдружения, македонските дружества, женското образователно дружество, славянското благотворително дружество, дружеството на българските публицисти, инженерно- архитектурното, юридическото и други културни дружества, търговското, земеделското и ловджийското дружество, индустриалния съюз, представители на общините, граждани от всички съсловия, колоездачи, туристи, хорът и военната музика, граждани, носещи 78 броя венци и т.н. Шествието е посрещнато от руския дипломатически агент Сементовски-Курило и други дипломати пред Руското консулство на ул. „Московска".
Работническата партия и нейният печатен орган „Работнически вестник" от 21 февруари (5 март) 1908 г. критикуват тържествата по случай Освобождението, защото считат, че те „се използват за насаждане на монархически и националистически дух, за да държат в подчинение и не съзнание работническата класа".
На 3 март 1910 г. се обявява опълченски празник в Русе, Сливен, Враца и други градове, извършват се молебени в Киев, Петербург, Букурещ.
По време на Балканските войни (1912-1913) Освобождението на България се празнува твърде скромно. През 1914 и 1915 г. гражданите на свободния Дедеагач и Гюмюрджина отбелязват тържествено празника. През 1917 г., една година преди края на Първата световна война, 3 март е наречен в пресата „рожденият ден на България".
По случай 45 години от Освобождението на България (1923) в София пристигат руски ветерани, провежда се VI конгрес на поборниците и опълченците, както и конгрес на Съюза на руските ветерани в България под почетното председателство на ген. В. Лазаров.
На 3 март 1927 и 1928 г. по улиците на София, около театрите и църквите ученически комисии, снабдени с открити листове и квитанции, събират помощи за българските и руските ветерани от войната. Този „възпитателно-патриотичен труд" на децата е поставен под покровителството на полицията и бдителността на гражданите. По случай празника през 1928 г. Търговската камара дарява 100 хил. златни лева, а по-късно Софийската община отпуска 12 хил. лв. помощи (1934) на ветерани от войната. През 1929 г. в тържествата се включва и Свободният университет в София с тържествено събрание, на което слово произнася известният юрист проф. Г. П. Генов.
В предвоенните години празникът се чества тържествено в храма „Св. Александър Невски" (1930) с българо-руска съборна служба; прави се помен по случай 50 год. от смъртта на руския император Александър II (1931); студентите вземат живо участие в манифестациите (1935); военният министър ген. Хр. Луков е инициатор на тържествен парад и преглед на войската (1936- 1938); в честването участват и бежанци от Босилеградско, Трънско и Царибродско (1938).
По време на Втората световна война останалите живи опълченци от връх Шипка и руските ветерани не забравят празника 3 март и поднасят венци пред паметника на Цар Освободител в София, срещат се с ученици в училищата и разказват спомени. Правят се предавания по българското радио по повод Освобождението, а през 1942 г. в Македония и новоосвободените земи 3 март се празнува за пръв път. На първите си страници вестниците публикуват фотографии, една от които показва как министър-председателят Б. Филов поздравява българските бранници (1942). През 1944 г., когато войната все още не е завършила, благодарствени молебени се отслужват в цялата страна. На молебена в църквата „Св. Александър Невски" присъстват регентът Богдан Филов, председателят на Народното събрание Добри Божилов, членове на Министерския съвет, кметът на София Ив. Иванов, ректорът на Софийския университет, студенти и граждани.
Периодичният печат, публикациите и архивните документи по темата за честването на празника на Освобождението 3 март от 1879 г. до днес, на фона на останалите политически и обществени събития, дават пълна представа за проявите на националната ни памет за Руско-турската война и значението, което българите й отдават. Те говорят за една традиция, поддържана десетилетия наред, която през изминалите години се е проявявала различно в зависимост от политическата конюнктура, отношенията ни с Русия или международната обстановка (революции, войни, бедствия и т.н.). Но този „велик всенароден празник на Освобождението" (в. „Дневник" от 19 февруари (3 март) 1908 г.) винаги се е празнувал като израз на всенародната признателност за извоюваната свобода.
Денят на Освобождението на България от османско владичество като официален празник е отбелязан еднократно през 1978 г. по повод 100- годишнината от края на Руско-турската война. Десет години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник на България.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Нед Апр 07, 2019 8:55 pm

На 04.03.2019 г. пуснах в темата една статия на Стефан Стамболов, която в източника беше озаглавена с първите й думи "Това, което синца желаяхме", но вероятно се казва "Възвание към българския народ". Под нея написах кратък коментар, информацията за който съм взел от Уикипедия и от още два интересни източника, чиито текстове сега ще пусна един след друг:


СТЕФАН СТАМБОЛОВ В РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА ОТ 1877-1878 г.
Борислав Гърдев

Обявяването на войната на Русия срещу Турция на 12 април 1877 г., станало в Кишинев с прочитането на манифеста на Александър Втори, сварва Стамболов емигрант в Румъния.
Бившият главен апостол на Априлското въстание с много усилия успява да се внедри в последния вариант на Централния революционен комитет в Гюргево-БЦБО през август 1876 г., чийто председател е Кириак Цанков, като по този начин спасява част от престижа си на активен и меродавен обществен деец в освободителните борби и в дейността на революционната ни емиграция.
Той вече не е първостепенен фактор сред емигрантите ни, но въпреки това участва в изготвянето на политическата програма на БЦБО и на декларацията, приета от първото българско народно събрание в Букурещ на 19 ноември 1876 г., признаваща правото на Русия да бъде решаващ фактор в нашето освобождение.
Най-важният абзац от нея цитираме тук дословно, тъй като е много съществен за легитимирането на руската военна окупация на България при една успешна война с Османската империя: “За да се гуди в действие тази програма и да се предвари вторично кръвопролитие, нужна е външна военна окупация на Турция, при която ще се състави първото българско привременно правителство”.
Стефан Стамболов се изявява като активен публицист, редактирайки органа на БЦБО “Нова България”, който всъщност е последният Ботев вестник, излязъл на 17 май 1876 г., на който Стамболов сътрудничи още от първия му брой - по точно на неговата притурка, в която публикува и огненото си “Възвание към българските въстаници”.
Когато Стамболов поема редактирането му от брой 52 от Райчо Блъсков, на 21 ноември 1876 г., в. “Нова България” едва крета. Много скоро той се превръща в популярна трибуна, търсена и ценена от читателите. Стефан Стамболов публикува както стихотворения като “Годината 1876″ и “Майчина песен”, така и блестящи статии , издигайки нивото на вестника сред революционната ни емиграция в Румъния.
Особено са впечатляващи неговите уводни статии, включително и последната му от брой № 75 от 22 април 1877 г., носеща отново красноречивото заглавие “Възвание към българския народ”, в които блясва яркия му и темпераментен журналистически талант.
Вестникарската дейност на Стамболов временно е прекратена след един шумен скандал относно фалшификацията на небезизвестния Гритор Начович, който в началото на май 1877 г. във виенския вестник “Политише кореспонденц” публикува свое “Възвание към българския народ”, завършващо с недвусмисления призив: “А дотогава (т.е., докато трае войната, б. а., Б. Г.) се подчинявай на временното национално правителство, избрано от патриотите”.
Именно този призив предизвиква незабавната намеса на руските власти в лицето на шефа на военното им разузнаване и бъдещ български военен министър Пьотр Паренсов, който брутално разтуря БЦБО и спира издаването на “Нова България”.
Като компенсация, членовете на БЦБО разбират от княз Черказки - гражданският администратор на завзетите от русите български земи и предшественик на княз Дондуков-Корсаков, че ще получат назначения като преводачи към различни военни части или като административни чиновници.
Стамболов гордо отказва подаянието, тъй като за него е унизително главният апостол на освободителните борби в България да бъде руски чиновник. Вбесеният Черказки го заплащва , че ще постави под надзор. Така членовете на последния вариант на БРЦК са изхвърлени от активно участие в назряващите най-важни за страната ни военно-политически събития и вече като напълно частни лица се завръщат в Букурещ.
Хъшовската душа на Стамболов не мирясва и той решава да се включи в борбата на народа си като кореспондент. Първоначално праща дописки на “Одеский вестник”- бр.248/1876, бр.18/1877, особено интензивно сътрудничи на либералния всекидневник “Наш век”- от бр.94 до бр.120, където е поканен лично от Владимир Немирович -Данченко, както и на петербургския вестник “Новое время”, в който печата поредица от проникновено написани текстове, в които пулсира огненото дихание на военното всекидневие: “Още на 14 ноември в Търново се разнесе слух…”
Знае се, че в току-що освободената България, освен в борба с неприятеля , някогашният апостол се проявява и като организатор на група за ограбване на турските села, използвайки удостоверение, издадено му от княз Наришкин от 27 юни 1877 г. да изпълнява до края на август същата година интендантска функция в руската армия.
Това става след завръщането му в родното Търново около 15 юли 1877 г., когато Стефан Стамболов и някогашният му съратник “по българските въстания” Захарий Стоянов започват работа при небезизвестния Жейнов, търговският представител на продоволстващата руската армия компания “Льове, Гинзбург, Коган, Поляков и сие”, получила всъщност лъвския пай от лимита на проточилата се руско-турска война. Но истината е, че Захарий Стоянов и Стамболов са закупували (друг е въпросът как) сено, слама, ечемик и овес, ползвайки връзките на старите си съратници по селата, когато са и ставали гешефтите им, съзнавайки че извършват работа като всяка друга, само че по-добре платена от частната компания, в която никой не се интересувал от миналото им.
От 1 септември 1877 г. Стамболов благоразумно се преквалифицирва на писар -преводач. Всъщност за търговските му прегрешения свидетелства компетентно малко след убийството му Иван Вазов, който в спомена си “При Враждебненския мост” за него посочва красноречиво: “…той става подрядчик и се обогати. Тоя човек с тънък мирис знаеше моментите на бързите забогатявания и наглите сполуки”.
Това са неизбежните гримаси на епохата. Стамболов проявява бизнесменски нюх и за разлика от Ботев или Вазовите хъшове не се скита гол, бос, гладен и немил-недраг в България. Нещо повече, през лятото на 1878 г. дори успява да финтира такъв опитен администратор като търновския вицегубернатор Драган Цанков, който крои план да го вземе войник при неговия набор. Бившият хъш Стамболов усеща мигновено опасността, записва се учител по руски език в Търново на 23 юли и спасява мобилизацията. Това става 22 дни след подписването на злополучния Берлински диктат, с който официално се уреждал статута на новопоявилото се свободно българско Княжество, в което още от 8 февруари 1879 г. със знаменитата му реч по националния въпрос в търновската църква “Свети Никола” Ст. Стамболов ще играе ключова роля…

May 5, 2007


Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... -1878.html
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Нед Апр 07, 2019 9:00 pm

ПРИ ВРАЖДЕБНЕНСКИЯ МОСТ
(някои спомени за Стамболова)
Иван Вазов

По оня ден ходихме, аз и г. Е., да видим моста при село Враждебна.
Оня скрит, необясним и неодолим инстинкт на любопитство пред картините на разорението и катастрофите, който стои в дъното на человешката душа, беше довел още сума софиянци, жадни да се понагледат на беснуванието на Искъра и на жертвите му.
Големият враждебненски мост над Искъра беше разбит миналата нощ от напора на водата. Среднята му част беше отвлечена от мътните талази и само два къса от него, на тоя и на оня бряг, плачевно и трагически висяха, разкъсани, срутени, обезобразени.
Куп селяни от Враждебна, остали на оня край, гледаха уплашено на бучащите вълни куп селяни от Враждебна на отсамния край гледаха уплашено на бучащите талази. Те извършваха още една мисия: разправяха с големи ръкомахалия на любопитните софиянци катастрофата на моста... А катастрофата не беше само тук. Наоколо всичките нивя и полета бяха опустошени и съсипани. Искърът бе излязъл из леглото си, разлял се,като едно езеро, по цялата долина и пак се прибрал в матката си, като оставил ужасни следи от разорителния си бяс. Тежко зрелище навсякъде: трудът и мъката на селяните унищожени, пласт ситен пясък покриваше като килим плодоносната по-преди земя, осъдена сега на безплодие и яловост. Ханчетата до моста още стояха обсадени от малки езера тинеста вода.
Но погледа неволно се връщаше пак на бучащия Искър, на страшните му мътни и дебели талази, които се прехвърляха като разярени левове. Облегнати до дебелите дъбови греди на заградата на моста, ние впивахме очите си в гърмящата водна яма. Другарят ми, който е един неизцерим разказвач, даже когато момента е за съсредоточение и благоговейно мълчание, допря ръката си до големий стълп, що поддържаше развалений покрив на моста, и каза:
– Погледни тези дебели дъбови греди. Те ми докарват едно възпоминание.
– Какво?
– Изпращанието на 1879 г. княза Дондукова. Тогава на тоя мост отгоре тия греди вдъхнаха на Стамболова една щастлива дума, която произведе велик ефект и стана знаменита тогава. Да, тук цяла София изпращаше Дондукова и на гощавката, що се даде тука, Стамболов държа знаменитата си реч, в която имаше тоя пасаж: „Кой знае, под вековните дъбове тука, от стволовете на които са издялани тия греди, дали някой български цар не е пирувал с велможите си и пил руйно червено вино и държал здравица, както тука правим ние сега!“... Тия думи имаха поразителен ефект и аз още помня как силно ме наелектризираха... А тогава Стамболов беше симпатичен млад деятел. Тоя спомен е един от малкото ония, които не пробуждат в душата ми злобно чувство против човека, чието име днес е свързано с толкова грозни и насилнически дела, извършени по-после.
И по-после, на одърчето при ханчето, като сърбахме кафето си, г. Е. продължаваше да говори за Стамболова. Той не можеше да се откъсне от този образ, който видът на враждебненский мост тъй ненадейно докара пред мислите му. Г. Е. е живял доста време със Стамболова, познавал го е отблизо и ми разказа много любопитни черти от характера му. Аз ще предам някои. Те имат биографическо значение и ще послужат да осветлят много страни от нравствената му личност.
– На 1876 г. аз бях член – каза Е. – в Букурещкий комитет, тогава наречен благотворителен (вместо Революционен). Стамболов наскоро беше се завърнал от България, гдето се беше дълго време крил след погибванието на Старозагорското движение, устроено от него. Той беше момче със светли и умни очи, с лице обрасло с лек пух от власи, които той не бръснеше, и с едва поболи мустаци. Той имаше лошо реноме, защото влачеще по себе си една тайфа хъшове със съмнителни средства за живение, с които делеше всичко. Членовете на комитета узнаха, че Стамболов желае да го приемат за член в средата им. Повечето от тях не се съгласиха, а те бяха именно ония, които го познаваха от по-преди. Като резон за тоя отказ те сочеха това лошо име на революционера, който с участието си би подровил доверието в комитета, избран от едно общо събрание на влашките българи. Но победений старозагорски войвода не мислеше така и един прекрасен ден, когато комитета заседаваше, вратата се хлопна и отвори с шум. Всички се обърнахме и видяхме, че Стамболов влиза, без да предизвести и да поиска дозволение. От приличие всички го приеха любезно, като се чувствуваха неловко. Един от членовете тогава, покойний Висковски, стана и като посочи неканения гост, каза:
– Господа, правя предложение да приемем за член и наш сътрудник г-н Стамболова, един от нашите борци!
Тая неожидана виходка на Висковски порази комитета. Той, от нямай-къде, прие едно гласно Стамболова за член.
После, като се забъбрахме с младежка откровеност и веселост, Стамболов каза засмяно:
– Вие добре сторихте, че ме взехте в средата си. Инак щях да дойда с моите хъшлаци и да разгромя комитета ви.
Аз казах одеве, че Стамболов в Букурещ се радваше на лоша репутация. Да ти разкажа един епизод. Това беше преди да го приемем в комитета. Един ден той отива при владиката Панарета, за да му иска със заплашвание пари за емигрантите. Там намира Бендерева, че му бил на гости. Бендерев, юноша още, облечен в униформа на руски студент, отиваше да се учи в Русия. Панарет беше богат, но страшно ненавиждаше Стамболова и другите „вагабонти“ (с тия думи наричаше той хъшовете). Като го вижда без позволение да влазя у него, владиката му посочва портата и му казва някои оскърбителни думи. Стамболов измъква камата си и се спуща да разпори корема на Панарета, но слугата дошъл овреме да го спре и изтика навън. Още вечерта Стамболов бе хванат от полицията и затворен в участъка, по просбата на владиката. Но на другия ден той биде освободен, пак по просбата на Панарета. И знаеш ли защо? Като го изпитвал следователя за причината на покушението въз живота на Панарета, Стамболов обявил, че той поискал с оръжие да спаси Бендерева от изнасилванието на владиката... За да се тури край на тая скандална мълва, хитро пусната за оправдание от Стамболова, владиката заяви да го пуснат. А бедний Бепдерев, посрамен, веднага замина за Русия.
Много беше неприятно положението на Стамболова подир тръгванието на Ботева за Козлодуй и въстанието в Тракия. Всички го мъмреха за бездействието му в такива критически минути за отечеството. Той се сърдеше. Очевидно, съвестно му беше, когато България гореше на огън, той охолно да се разхожда из букурещките градини и кафе-шантани. Името на Ботева беше тогава във всички уста и славната му смърт покриваше с ореол образа на героя. Тая слава беше една плесница за честолюбивия Стамболова. Той страдаше от това и аз не без удивление го чух еднъж, когато пиехме бира в една градина, да каже със злорад гняв при разговора за Ботевата смърт:
– По-добре, че умря! Той беше един глупец!
Тия думи причиниха негодувание. Стамболов си грабна шапката и бега.
Когато стана явно, че Русия ще отвори война с Турция и комитета усили своите сношения със славянските комитети, Стамболов беше повел самостоятелно една странна политика. Именно, той проповядваше и настояваше, вместо от Русия да чакаме избавление, да влезем в съюз с маджарите! Той беше завързал сношение с някои маджарски политици-революционери, известни нему, пишеше им често и приемаше от тях писма и постоянно с убеждение поддържаше тоя абсурд: съюз с маджарите. Ние само по-късно разбрахме секрета на тая нежност на Стамболова към маджарите, с която съвпадаше и неговото необяснимо разполагание с пари и разточителен живот. Той беше успял да спечели благоволението на един богат, но смахнат маджарски магнат в Пеща, желающ да играе велики роли на Изток. Стамболов хитро експлоатираше тая мания на богаташа и поправяше бюджета си чрез щедростта му.
В заседанията на комитета Стамболов говореше много разпалено и винаги убедително. Той нямаше дълбок ум, но умееше да схваща лесно въпросите и с още по-голяма леснотия да формулира мислите си. Неговата реч се подгряваше от един важен помощник: огънят на очите му. Те светеха като молния и хипнотизираха. Като Ботева и той обайваше и се налагаше. Той влечеше подире си, коткаше ги, владееше ги – всичките нещастни, буйни, недоволни или развалени хъшове в Букурещ, на които винаги намираше възможност да им помогне с дребна парична помощ. (Да ти кажа и това: Стамболов винаги разполагаше с пари и когато за нас наставаха гладни години, той можеше да си позволява оргии, па да храни и хъшовете. Изворите му бяха различни.) И хъшовете му бяха предани и готови на всичко. Той им говореше фамилиарно: „магарета“, вместо „господа“, и те не се сърдеха. За наблюдателя не беше мъчно да предугадае, че такъв демагог ще си пробие път. Това, което той правеше в Букурещ в малък размер тогава,той по-после го вършеше в България в грамаден размер. Стамболов беше честолюбец и жертвуваше всичко на тая слабост. Неговата зараждающа се известност не беше доста силна още, за да затъмни други авторитети. Такъв авторитет в средата на емиграцията тогава беше, подир Любена и Ботева, г. Кирияк Цанков, председателя на комитета. От това и враждата на Стамболова против него. Една вечер на заседание, в скарванието с Кирияка, гневът на Стамболова достигна до пароксизма си и той извади револвера си, за да убие председателя...
Доколкото помня, скарванието произлизаше донейде поради една остра сатира, написана от Стамболова против чича му на Кирияка, г. Драгана Цанкова, наскоро дошъл от Европа и подал ръка на чорбаджиите в Букурещ, с които комитета беше в голяма вражда. Цанков, както винаги, беше сиромах и живееше от милостта на богаташите. Аз помня началото на това стихотворение, което искаше да обясни мотивите на това Цанково сближавание с тях. Ето първия куплет:

Нямането, нямането –
пусто да остане,
то направя человека
безчестен да стане!

Стамболов по опит знаеше това.
Стамболов, както и в последните години на живота си, питаеше голяма омраза против Русия. Пръв път той писа – и само един ред – добро за Русия, в предвечерието на войната. Тоя ред беше един стих, който завършваше едно стихотворение, напечатано във в. „Млада България“... Не го помня буквално, но помня, че там имаше думите: „руски топ“. Войната за освобождението го помири с Русия. Но когато видя руските войски, той се изпълни с подозрение. Когато в Плоещ княз Черказки ни повика нас, членовете на комитета, и ни обяви, че ще ни разпрати като преводчици при разни полкове, той се обърна към Стамболова и го попита:
– А вие каква служба желаете?
– Служба не ща – отговори Стамболов.
– А какво ще чините?
– Ще ида в България да се боря с неприятеля – отговори Стамболов троснато.
– Ну, хорошо – каза князът, – толкоз по-добре...
Тоя хубав отговор направи много чест на Стамболова и го повдигна в мнението на Черказки, който беше чул за него, че е нихилист и опасен враг на обществото. Тоя отговор тури и нас малко в неловко положение: ний приемаме да ставаме чиновници – макар и твърде полезни за делото, – а той отиваше кръвта си да пролива.
Истина, че Стамболов, като влезе в освободена България, намисли нещо по-хубаво от примеждливата слава на борец. Той организира шайка и ограбваше напусналите турски села: той стана мародер. Но когато русите взеха да преследват тая шайка, той я напусна стана подрядчик в Търново и се обогати.
Тоя човек с тънък мирис знаеше моментите на бързите забогатявания и наглите сполуки.
Такива едни възпоминания ми разказваше по оня ден г. Е. на ханчето при Враждебна, когато до нас стигаше глухия шум на бучащия Искър.
Чудно, отде е получило това село странното име Враждебна!


София, 22 май 1897 г.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Вто Апр 30, 2019 2:49 pm

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

*

В тази връзка:
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

На 17 май Българската православна църква чества Светите Баташки Новомъченици, загинали мъченически за православната вяра по време на баташкото клане през пролетта на 1876 г.
Народният поет Иван Вазов пише своето стихотворение „Възпоминания от Батак” по разказа на Иван Тодоров Ганев, който по време на Баташкото клане е бил малко дете и впоследствие приютен в дома на Вазов в продължение на няколко години. Вазов разказва на проф. Иван Шишманов:
„Това беше едно момченце, сираче от Батак, което прибрах в къщата си. То слугуваше и ходеше на училище. Казваше се Иванчо, детския му стил съм запазил в разказа.”

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... 0%B0%D0%BA

*

Исторически музей - Батак:

Знаете ли, че...
Иван Тодоров Ганев (1872 – 1911) e прототипа на момчето от Вазовото стихотворение „Възпоминания от Батак”.
Той оцелява по време на Априлската епопея през 1876 г.
Едва четиригодишен попада в Пловдив. През 1881 г. се запознава с народния поет Иван Вазов. Трогнат от разказа и злочестата му съдба, Вазов се грижи години наред за момчето.
Помага му да завърши гимназия и военно училище в София.
Иван Ганев служи като офицер във военните гарнизони в Асеновград, Пловдив и Бургас.През 1911 г., след маневри в района на Костенец, заболява. Умира в Пловдив на 39 години с чин капитан.

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Нед Май 05, 2019 11:09 pm

По повод сегашното посещение на папата у нас един коментар на проф. Ричард Улф от 2017 г. на интересно обръщение на папа Франциск пред събрание на италианските профсъюзи:

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки., от 0:00 до 7:33
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Чет Юни 06, 2019 12:40 pm

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Към казаното от проф. Улф трябва да се добави нещо за съветския тип социализъм. В същността си той представлява ефикасен начин за ускорено, догонващо развитие на изостанали общества. Това се постига с цената на много лишения, уравниловка, колективизация и национализация, при които се прилага и насилие, особено в началния период. Тази система постига сериозни успехи в слаборазвити държави като България и Русия, която превърна в една от двете свръхсили на ХХ век, каквато царска Русия никога не е била. От един момент нататък обаче с доближаването до развитите страни обществото започва да надраства системата, темповете на развитие започват да спадат и тя започва да „скърца“ т.е. трябва да се направят сериозни промени (прилагането й в по-развити общества поражда по-рано желание за промени – Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. и Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ). Вместо да модернизира системата комунистическата номенклатура в СССР реши да я убие и да реставрира капитализма, за да открадне общата собственост и на гърба на обществото да се превърне в буржоазна класа. А за да бъде приета в световния елит, не само доброволно сдаде сферата си на влияние в Източна Европа, но и разруши СССР. И всичко това при наличието още тогава на очевидна, проверена на практика успешна алтернатива, която обаче комунистическата номенклатура отказа да последва – моделът на Китай, който беше приложен и във Виетнам. За сравнение - интересно е да се помисли какво би станало ако например по време на започналата през 2008 г. криза американската върхушка беше решила да убие капитализма. Според мен същото, каквото стана със съветския социализъм, въпреки практическата липса на външнополитически идеологически противник. Както казва проф. Андрей Пантев, „семейство и държава се развалят отвътре“. Разбира се, това нямаше как да се случи, защото интересите на американската върхушка диктуваха и диктуват друго.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Нед Юни 16, 2019 11:55 am

Няколко материала за аварията в Чернобил през 1986 г.:

Хубаво предаване на Карбовски по темата, в което тя е разгледана от различни ъгли:
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Още един материал на Карбовски, в който също става дума за Чернобил:
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки., от 27:15 до 31:00

Направих си труда да намеря и кадри от злополучната манифестация на 01.05.1986 г.:
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Вижда се, че цялото партийно и държавно ръководство също е под дъжда, като мнозина са без чадъри вкл. Тодор Живков и Добри Джуров, а някои дори и без шапки. Дали щеше да е така ако тези хора са знаели за какво става въпрос и са си поръчвали храна и вода от Южна Америка и Австралия, както пише в български СМИ?...

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Нед Юни 16, 2019 12:00 pm

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Most emergency workers and people living in contaminated areas received relatively low whole body radiation doses, comparable to natural background levels. As a consequence, no evidence or likelihood of decreased fertility among the affected population has been found, nor has there been any evidence of increases in congenital malformations that can be attributed to radiation exposure.
Poverty, “lifestyle” diseases now rampant in the former Soviet Union and mental health problems pose a far greater threat to local communities than does radiation exposure. ...
Persistent myths and misperceptions about the threat of radiation have resulted in “paralyzing fatalism”
among residents of affected areas. ...
Alongside radiation-induced deaths and diseases, the report labels the mental health impact of Chernobyl as “the largest public health problem created by the accident” and partially attributes this damaging psychological impact to a lack of accurate information. These problems manifest as negative self-assessments of health, belief in a shortened life expectancy, lack of initiative, and dependency on assistance from the state. ...
But, says Dr Michael Repacholi, Manager of WHO's Radiation Program, “the sum total of the Chernobyl Forum is a reassuring message.”
He explains that there have been 4000 cases of thyroid cancer, mainly in children, but that except for nine deaths, all of them have recovered. "Otherwise, the team of international experts found no evidence for any increases in the incidence of leukemia and cancer among affected residents."
The international experts have estimated that radiation could cause up to about 4000 eventual deaths among the higher-exposed Chernobyl populations, i.e., emergency workers from 1986-1987, evacuees and residents of the most contaminated areas. This number contains both the known radiation-induced cancer and leukaemia deaths and a statistical prediction, based on estimates of the radiation doses received by these populations. As about quarter of people die from spontaneous cancer not caused by Chernobyl radiation, the radiation-induced increase of only about 3% will be difficult to observe. ...
Repacholi concludes that “the health effects of the accident were potentially horrific, but when you add them up using validated conclusions from good science, the public health effects were not nearly as substantial as had at first been feared.”...
As for environmental impact, the reports are also reassuring, for the scientific assessments show that, except for the still closed, highly contaminated 30 kilometer area surrounding the reactor, and some closed lakes and restricted forests, radiation levels have mostly returned to acceptable levels. “In most areas the problems are economic and psychological, not health or environmental,”
reports Balonov, the scientific secretary of the Chernobyl Forum effort who has been involved with Chernobyl recovery since the disaster occurred. ...
Poverty is the real danger. ...
Also, widespread expectations of ill health and a tendency to attribute all health problems to radiation exposure have led local residents to assume that Chernobyl related fatalities were much higher than they actually were.
Have there been or will there be any inherited or reproductive effects?
Because of the relatively low doses to residents of contaminated territories, no evidence or likelihood of decreased fertility has been seen among males or females. Also, because the doses were so low, there was no evidence of any effect on the number of stillbirths, adverse pregnancy outcomes, delivery complications or overall health of children. A modest but steady increase in reported congenital malformations in both contaminated and uncontaminated areas of Belarus appears related to better reporting, not radiation.
Всичко това за много по-засегнатите от нас области на Украйна, Белорусия и Русия.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж


Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Чет Юли 04, 2019 11:21 am

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

На 27 ноември 1989 г. случайността ме беше отвела, заедно с колега професор, на международна конференция в Прага. Бяхме решили да разгледаме града, когато ни предупредиха да не излизаме, защото в 12 часа започва революция и ще бъде опасно. Останахме пред телевизора в хотела на Чехословашката академия на науките. В 12 страната наистина спря, заводи и предприятия, магазини и превозни средства преустановиха работа. Милиони излязоха на улиците. Митинги, речи, скандирания. В 14 часа всичко свърши и хората се върнаха на работа. В резултат на случилото се Комунистическата партия на Чехословакия обяви, че ще предаде монопола си върху политическата власт.
Излязохме с колегата да се разходим. Магазините бяха отворени, превозните средства се движеха, течеше обичайният живот, все едно нищо не се беше случило. По улиците - чисто и подредено. Няма дори хвърлени хартийки по тротоарите, да не говорим за обърнати боклукчийски кофи или някакви разрушения.
Революцията беше свършила в обедната почивка
И хората бяха продължили работата си. По-късно у нас тези спомени изплуваха от съзнанието ми, когато наблюдавах как през 1990 г. опожаряват Партийния дом и вилнеещата тълпа изнася оттам компютри, колбаси, безсмислени вещи. Гледката се повтори при разбиването и опустошаването на Народното събрание през 1997 г. И си спомням дневника на Иречек, впечатленията на един високоинтелигентен човек от цивилизована нация, дошъл да помага на новоосвободена България. Спомням си Алековия Бай Ганьо и неговия обяд „на гости у Иречек”. А също и една знаменита фраза на Монтескьо за разликата между варварина и цивилизования човек. Варваринът според него, ако трябва да се добере до плодовете на едно дърво, ще го отсече или счупи, докато цивилизованият човек ще откъсне плодовете и ще запази дървото.
В това се състои може би основната разлика между чехите, които преминаха през „прехода” без каквито и да е сериозни загуби и почти веднага започнаха да увеличават своя брутен вътрешен продукт (БВП), и башибозушкото разрушаване и разграбване в нашата страна, което няма прецедент в историята на модерната българска държава.
Без война – като след три войни
След разрушенията и националните катастрофи от 3 войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, равнището на БВП у нас от предвоенната 1913 г. е достигнато и надминато през 1927 г. [1], т.е. за 14 години. Това е по-малко от времето, необходимо днес, за да се достигне равнището от 1989 г., без да е имало войни. За България „демократичният преход” се е оказал по-страшен и по-разрушителен, отколкото две балкански и една световна война, взети заедно.
През Втората световна война - между 1939 и 1945 г., националният доход на България по паритет на покупателна способност (ППС) пада с около 30 на сто. Още през 1950 г. страната успява да надмине равнището на национален доход на човек от населението от 1939 г., т.е. на комунистите са нужни само 6 години, за да възстановят икономиката и да тръгнат нагоре. А 18 години, след като вземат властта през 1944 г. този доход е вече около 4 пъти повече. [2]
Около 1975 г. е най-голямото приближаване на дохода на човек от населението у нас към средното тогава за страните-членки на ЕС. [3] В годините на прехода връщането назад е главоломно.
“Черна дупка” в историята
У нас изминалите 18 години между 1989 и 2007 г. са се оказали в определен смисъл „черна дупка” в историята. Страната не е направила и крачка напред в социално-икономическо отношение и днес БВП едва достига равнището от 1989 г. Производството на селскостопанска продукция не е достигнато и сигурно няма да бъде достигнато скоро.
Дори по показател, типичен за пазарните икономики, какъвто е икономическата свобода, през 1985 г. България е на 46-о място, а през 2000 г. рухва на 105-о. Независимо, че по това време голяма част от икономиката е вече приватизирана. Едва през 2006 г. страната се връща на 56-о място, но все още не може да стигне позицията, която е имала преди началото на „прехода”. ) [4]
Още по-впечатляващи са данните, ако за сравнение се използват по-модерни и комплексни показатели, като например индексът на човешко развитие, който от 1990 г. насам се прилага от Програмата на ООН за развитие. Той подрежда страните съобразно три основни критерия: 1. продължителност на човешкия живот от момента на раждането; 2. знанията, измервани с претегления показател от грамотността на възрастните и продължителността на училищното образование; 3. реалният доход на човек от населението.
През 1987 г., когато ООН за първи път мери този показател, България е поставена на 27-о място между 130 държави в света. На първо място по индекс на човешко развитие тогава е Япония, на 19-о – САЩ. Това означава, че в предходните десетилетия България се е развивала във висока степен успешно, защото по един комплексен показател се е оказала много напред в класацията. От балканските страни само Гърция е била малко по-напред – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави – само ГДР (на 21-во) и Чехословакия (на 25-о). Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-о, Полша – на 33-о, Румъния – на 41-во. След България са държави като Сингапур (35-о място) и Южна Корея (34-о място). ) [5]
Класацията през последвалите години се променя радикално и държави, които са били или близко до нас, или доста след нас, сега ни изпреварват значително.
В последния доклад за човешкото развитие от 2006 г., в който са представени данни за 2004 г., България е на 54-о място, т.е. за 17 години тя е била изпреварена от 27 държави. Полша, която през 1987 г. е след нас, сега е 17 позиции преди България – на 37-о място, Чешката република ни надминава с 24 позиции. Унгария, три места след нас през 1987 г., сега е на 35-о място и ни води с цели 19 позиции. Гърция е увеличила преднината си от 3 на 30 позиции и вече е на 24-о място. Сингапур и Южна Корея, които също са били след нас, днес ни изпреварват съответно с 29 и 28 позиции. Куба, която развива своя версия на социализъм под ръководството на Фидел Кастро, през 1987 г. е била с 12 места след нас, а през 2004 г. е отишла на 50-о място, т.е. изпреварва ни вече с четири позиции. При все че беше изоставена от бившия социалистически лагер и е подложена на икономическа блокада от САЩ [6].
Катастрофата през 90-те години не може да бъде обяснявана само с обективни фактори. Тя е последица и от ирационалната, некомпетентна и силно разрушителна дейност на редица български политици и правителства. По същество през целия този период България предимно е разрушавала. Затова тези 18 години са икономически загубени в историята на страната ни. Никой не носи отговорност за това и няма изглед да понесе. Да не говорим за чувство на вина.
В това време светът направи огромен скок напред. Централноевропейските страни, по-рано с близки до България показатели, очевидно са имали по-рационален, компетентен и отговорен политически елит, осъществили са много по-малко разрушителни трансформации и чувствително са ни изпреварили. Оказва се, че ръководителите на тези страни са били неизмеримо по-отговорни към своя народ.
Демокрация и пазарна икономика или гигантско икономическо насилие
В началото на прехода в България има около 80 на сто средна прослойка. 15 на сто от населението притежават кола, вила и апартамент, 35 на сто имат две от тези неща, а 40 на сто - поне едното, най-често апартамент. Само 10 процента не притежават нито едно от тях [7]. Съществуват практически пълна заетост, всеобщо неплатено образование, гарантирано и незаплащано лично ниво на здравна защита, висока защита на майчинството, достъпна почивна и спортна база, високо ниво на културно потребление, огромни обществени фондове за потребление, значими държавни ресурси за интеграция на малцинствата, несъизмеримо повече от сега средства за наука и култура.
През втората половина на 80-те години, и особено през 1989-1990 г., обаче това се съпровожда с много по-високи очаквания за рязко подобрение на положението в резултат на „демокрацията и пазарната икономика”. Тези очаквания се разминават радикално с реалната посока на промените. Равнището на потребление на основни стоки от 1989 г. няма да бъде достигнато и през 2007 г., т.е. близо две десетилетия преход няма да доведат до онова равнище на удовлетворяване на потребностите като цяло, което гражданите на България са имали в края на социализма.
По същество протича процес на гигантско икономическо насилие над обикновения гражданин с методи, типични за първоначалното натрупване на капитала – експроприация на собственост и бързо увеличаване на социалното неравенство, свързано с крайна липса на ресурси. Извършва се експроприация на два вида собственост. Първата са личните спестявания, унищожавани чрез взривна либерализация на цените, инфлация и създаване на безконтролна банкова система, чието рухване ги стопява. Втората е гигантската собственост, принадлежаща на всички граждани, която се присвоява от едно малцинство.
В периода след 1944 г. в България се одържавява собствеността на немалка част от населението. Тя обаче след това се умножава и на нейна основа се развива една българска версия на социална държава. В периода 1989-2001 г. отново протича процес на отнемане на собственост. Това са основните фондове, с които разполага държавата; собственост, близо сто пъти по-голяма от експроприираната от частни лица след 1944 г. Тези средства са принадлежали на всички българи, но са отнети от тях, а след това - унищожени, разграбени и разпределени между хора, съставляващи малък процент от населението. Извършена е експроприация на собственост, несъпоставима по размери с тази от 1944-1956 г. Тъй като този процес се извършва официално от политици, политически сили, правителства, той води до криминализация на не малка част от новопоявилия се политически елит, което от своя страна има силни деморализиращи последствия за най-широки слоеве от обществото. Криминализирани са всички сфери на човешкото битие.
В резултат на всичко това над 800 хиляди души (съставляващи една десета от населението) по същество икономически насилствено напускат България. Загубата на човешки ресурси е по-голяма, отколкото във всички войни, водени преди това от буржоазна България.

Българска редакция

Бележки под линия
[1] Вж. Рангелова, Росица. България в Европа: Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. изд. „Марин Дринов”, 2006, с. 174-174.
[2] Вж. Рангелова, Росица. България в Европа: Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. изд. „Марин Дринов”, 2006, с. 60, 61, 109.
[3] Вж. Рангелова, Росица. България в Европа: Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. изд. „Марин Дринов”, 2006, с. 166.
[4] Вж. България е № 56 в света по икономическа свобода, в. Труд, 5 септември 2007, с. 9.
[5] Human Development Report 1990, New York-Oxford: Oxford University Press, 1990, р. 111.
[6] Human Development Report 2006. Beyond scarcity: Power, poverty and the global water crisis, New York: United Nations Development Programme, 2006, pp. 283-284.
[7] Райчев, А. и К. Стойчев. Какво се случи? Разказ за прехода в България 1989-2004, С., Изток-Запад, 2004, с. 63.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Пон Юли 29, 2019 10:52 pm

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

От 29:05 до 34:59 - "Да живее българо-европейската дружба!"
*
От 0:00 до 22:28 - "Да живее българо-американската дружба!"

Както изглежда, американският Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ще ни излезе докъм 200 мил. евро за брой. Дори да пренебрегнем Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки., шведският Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. е по-евтин, а според мнозина и по-добър. И няма да чакаме 4-5 години от момента на плащане до получаване на самолетите.

В добавка една историческа справка - на какви цени СССР ни предлагаше бойни самолети в края на 80-те години на ХХ век - без едностранни промени по договорите и също без да чакаме 4-5 години от плащането до доставката:
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. (рециклиран самолет) - малко над 6 мил., а според други спомени 3-4 мил. преводни рубли за брой;
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. - 9 мил. преводни рубли за брой, впоследствие увеличена на 11,6 мил. преводни рубли, на която цена сме закупили самолети.

Всъщност Ф 16 Блок 70 (модернизиран вариант на самолет от 70-те години на ХХ век), макар и новопроизведен, в момента е по-скоро аналог на някогашния МиГ-23 МЛД, а не на МиГ-29, който навремето е бил много модерен самолет.

Източник на данните: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж




Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Пон Сеп 09, 2019 10:46 pm

НАКАЗАНИЕТО
проф. Андрей Пантев
03.02.2016

Два дни из медиите се вихри пак пещерен антикомунизъм на тема "жертвите на Народния съд". Същия съд, който е част от идеята още при срещата на Рузвелт с Чърчил - преди Съветският съюз да им стане съюзник - че трябва да има възмездие за престъпленията в започналата вече война. Има дори фраза, произнесена от Рузвелт, че традиционното правораздаване в този случай може да бъде пренебрегнато. Това е обща идея да бъдат сурово наказани престъпленията на хитлеризма. И при бомбардировките над София е имало позиви: "Махнете престъпната си клика!" Така са определяли управлението ни Великобритания и САЩ. Това не означава, че след 1945 г. не са репресирани и физически унищожени и хора, които нямат пряка вина за поведението на България като сателит на Райха по време на Втората световна война. Но нито Богдан Филов е разстрелян за това, че е археолог, нито Станишев - за това, че е бил световен хирург. Затова трябва да се има предвид, че не само честни кости лежат в тези общи гробове, а и такива на хора, които биха били осъдени във всяка страна, която е била нацистка, или тези, които са колаборирали с нацистката власт, в която и да е страна.
Идеята за наказание на нацистите я има много преди Съветският съюз да вземе участие във войната. Сега се мъчат да ни внушат, че тази акция на наказание се отличава само с несправедливости към "невинни" жертви. При тази акция жестокости е имало не само у нас. Да оставим остриганите глави на французойките, които са спали с немци, обесването на Мусолини надолу с главата, но има общо усещане за отмъщение, а при отмъщението далеч не винаги има справедливост.
Първият Народен съд у нас, преди Нюрнберг, е за преследването на евреите. И документите за това са издадени в сборник от Централния държавен архив. Не казвам, че всички наказателни убийства са били справедливи, покрай сухото гори и суровото. Проблемът е, че съвременните "реформатори" от 25 години използват историческите събития, за да направят от антикомунизма своя идеология, понеже друга нямат. Постоянното възвръщане на интереса избирателно към някои теми и насаждането на респект към "жертвите на комунизма" е пропагандна акция с цел да се внушава колко жесток е бил животът "при комунизма" и колко мракобесен е бил онзи режим. Но ако направим интелектуално сравнение кои са жертвите на капитализма, хайде да не казваме на фашизма, и кои са жертвите на комунизма, първите са много по-стойностни. Не можеш да сравниш Райко Алексиев с Гео Милев, да оставим Вапцаров и Йосиф Хербст. Наблюдаваме изкуствено надуване на мрачната картина. Всички жертви трябва да бъдат почитани, а жертвите на капитализма - поне като стойностна, личностна изява и постижения, са много по за изтъкване, отколкото тези, които понякога справедливо, понякога не, са били репресирани като слуги на нацизма.
Същото раздухване са списъците, дори с подписа на президента, в учебниците да бъде включена "истината за комунизма". Това, което имат предвид обаче, трябва да бъде сложено наравно с голямото развитие на България и с всички социални, културни, стопански, битови и други постижения у нас до 1989 г. Защо се появи носталгия по Татовите години? Защото, ако извадиш десетте индикатори за стойностите на човешкия живот - от продължителност и раждаемост до консумация на храни и удовлетворяване на жизнени потребности, виждаме дори чисто статистически, че преди "прехода" всички са били на много по-високо стъпало. А ние сме на път да кажем, че пет века сме живели в съжителство с османците, а в социалистическите години сме пребивавали в страшен геноцид. Това е нарушаване на историческия баланс. В историческото си битие всички партии и народи са нанасяли страдание и са понасяли страдание. Не можем да кажем, че преди 1944 г. България е била перфектна, преуспяваща, демократична страна. Достатъчно е да прочете човек "Елате ни вижте" на Иван Вазов, за да види, че не е цъфтял битовият свят на българите; че София не е била втората Виена, защото не е имало повече от 50 частни европейски къщи; че хотел "България" - най-престижният тогава, е имал само етажни бани и че далеч не всичко е било обект на всеобща благост и сиропиран просперитет.
А в сегашното общество, в което противопоставянето върви по всички посоки, в никой случай не може учениците да бъдат въвличани чрез програмите и учебниците в политическа хавра. Историята не е счетоводна книга. Не може да се лепне етикет само за едно събитие, без да се държи сметка за друго. Поради това нещата трябва да се кажат или да се премълчат с оглед потребността от дистанцията на времето. Има потомци на пострадали от сталинизма, но има потомци и на пострадали от капитализма - време, което не може да бъде определено като демократично, цветущо и благословено. Цялото противопоставяне се дължи на нашата безпомощност да докажем, че днес се живее по-добре от преди, че днес има по-високи морални добродетели от преди. И ако докарването, раболепието преди е било отблъскващо, сегашното не е по-малко такова.


Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж


Предишна

Назад към Да поговорим за ...

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта