Приказки, стихчета, песнички... за деца

ЦВЕТЕ
Елисавета Багряна

Всички цвете ме наричат,
затова, че ме обичат,
ама аз съм си момиче —
вижте колко съм голяма!

Дето все ми казва мама:
— двете незабравки сини —
то не са цветя в градини,
а са моите очички!

— Ето имам и ръчички:
дето бутнат, пакост правят
и на мира не оставят
нито Шаро, ни котака,
ни тетрадките на кака…

А краченцата ми двечки
не признават нийде пречки, —
там ще стъпят, де не трябва, —
затова ги гони баба…

Всички Цвете ме наричат,
затова, че ме обичат,
но самички вий кажете:
има ли такова цвете —
със ръчички и крачета?

1931 г.


***


МАЛКА ЦВЕТА
Ангелина Жекова

Седнала е малка Цвета
сред разцъфнала морава,
вие дъхави венчета
да е весела и здрава.

Цветна Цветница дошла е,
гиздава като момиче,
обичая всеки знае —
с цвете днес да се накичи.

ДЕТСТВО МОЕ
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Детство мое първо и последно
разлюлява крехко стъбълце.
Детство мое, детство ненагледно
разтуптява моето сърце.

Ставайте момичета, момчета,
ясната зора зори за нас!
И блести зелената планета,
заживяла звездния си час.

Детство мое, пъстропера птица,
полетяла с песен към света.
Детство мое, грейнала зорница,
весела усмивка в утринта.

Трупат се години мълчаливо,
неусетно времето тече,
но у мене си остава живо
онова усмихнато момче.

То насам се вглежда, то ме вика,
то се смее с мене с ясен глас,
като звънко птиче чурулика
и към него сведен пея аз.

Дай ми, детство, пролетни градини
и небе за поглед вдъхновен.
Нека твойто слънце да не стине,
и не свършва твоят светъл ден!


Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

МОЕ ДЕТСТВО
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно!
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане — да мога
да си взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.
Всеки ден по една дяволия
да е от мен!


Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

ПЪРВИТЕ УРОЦИ
Елисавета Багряна

Много съм послушна,
много съм добричка,
много грижи имам -
аз съм ученичка!

Първите уроци
виждат ми се тежки -
как да ги науча,
без да правя грешки?

Четенето лесно,
писането лесно,
но от таз задача
иде ми да плача.

О, кога ще стана
толкова голяма,
че да зная всичко,
както знае мама!

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

БАБОМАРТЕНСКА ПРИКАЗКА
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.


В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче живееха две кълбенца с пухени конченца. Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало. Второто пък - червено, червено, сякаш в зора топено.

Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета - плетени, топли, червени, избродирани с бели елени... Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина, звъннаха капчуците, а напоследък по улуците плиснаха новини от южните страни - със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет!

- Ами сега! - ревна едното кълбенце. - Поне да бях станало на врабченце палтенце...

- Мхм... Аз пък можех да стана шапка за някоя премръзнала жабка... - второто кимна унило, опашленце-конченце подвило...

- А напролет кой ще тръгне да се топли... - смесиха червенобели вопли.

Плакаха, хълцаха двете кълбета, додето внезапно дочуха някой наблизо да шета. Що да видят - една бабка добричка тупа, подрежда, и то - сам-самичка. И на всичко отгоре - сам-самичка се смее... А за капак - сам-самичка си пее:

Малко остава, малко остава -
слънце изгрява, март наближава!
Март месец, хора, за мене любим е,
тъй като Марта е моето име...

- Март месец баба ви празнува, посреща гости и танцува - раз-два - с парцала по стъклата, два-три - по двора със метлата... Ще дойдат внучетата скоро, ще хукнат весело по двора, та трябва да го премета от кишата и от калта... Хм, милите, освен да тичат, аз знам - подаръци обичат. Изплетох им за Коледа терличета... Сега какво - букетче от кокичета? Не, не... Подаръкът, дори и скромен, добре ще е да им стои за спомен... Каквооо, каквооо?... Я вкъщи да се върна и във килера прашен да надзърна - май две кълбенца малки там оставих и - де ми е умът! - съвсем забравих. Я, ама те били съвсем мънички - не стигат и за куклени терлички... Обаче пък конците им са здрави. От нищо нещо баба ще направи!

Като чуха това, двете кълбенца радостно ококориха оченца! В шепите на бабката се сгушиха и в гласа й кротък се заслушаха.

- А такааа - от червеното кълбенце ще направя едно момченцеее... После на бабиното юначе слагам бял пояс и бяло калпаче. Ето, от нищо и никакъв конец - какъв ален, напет хубавец!... Дар за моя внук - да бъде сит, със червени бузки и честит! А за внучката ми - да е бяла и от доброта да свети цяла, ще направя от конци момиче - нежно, беличко като кокиче. Хоп! - на плитки алени косичката, алена престилка за поличката... Пижо и Пенда ще се наричат и като внуците ми ще се обичат...

В този миг някой подвикна на двора и баба Марта - куцук! - към стобора.

Надзъртат Пижо и Пенда: съседката излязла направо боса и с плетката! Нещо говори и ръкомаха... Куп минувачи от път се спряха... Олеле-мале, какво ли става, че се надига такава врява?!

Едно врабченце с дрипави дрешки беше научило зиме човешки и на врабците с “чик-чик-чирик” преведе този сложен език: “Беда голяма! Беда голяма! Закъсала е Първата дама! Става задръстване горе в небето - вижте кервана от птичи карети... Някой да ги упъти се молят, че возят Нейно Сияние Пролет!”

Хукнаха Пижо и Пенда смело, обиколиха цялото село, а през прозорци и през огради чудеха им се стари и млади:

- Вижте ги, вижте - деца от кончета! Даже калпаче си има момчето... Отде дойдохте? Кой ви направи?

- Кой? Баба Марта, да ни е здрава!

- А накъде тъй задъхано тичате?

- Към Пролетта - със каретите, птичите, вече пристига, а пътя объркала... Кацнал да хапне край блатото щъркела, а пък Южнякът задрямал в полето... Та Пролетта се озърта в небето, иде й даже да се разплаче заради тези нехайни водачи, вее си роклята чуруличена, мята си булото от метличина - вчера кокичето я покани, а тя не знае кой път да хване... Та затова ние бързаме двамата - да доведем подобаващо дамата....

Те щъркела, преял, открили. Южняка пък, заспал, отвили. “Дий, конче!” - яхнали ги щуро, замалко да се прекатурят... Но след минутка полетели нагоре, в облаците бели!...

И така - Пролетта извадила късмет. Пристигнала, а кой се мъдрел най-отпред? Пижо и Пенда - момиченце и момченце, родени от червено и бяло кълбенце. След тях бил Щъркът с натежал тумбак, Южнякът, със зелен тревист мустак, подире им - ята, ята, ята - стотици птичета с капели от цветя....

Всички радостно благодарили, а на баба Марта й се поклонили - тъй де, зимата да си е тръгнала ехеее! - наесен, ако още се луташе Пролетта с птичата песен... А на Пижо и Пенда дали име по-кратко - мартенички им казват, че е мило и сладко. В чест на баба им Марта - тази баба-умница, с обичливо сърце и със сръчна ръчица...

Оттогава се носи като приказка вече тази истинска случка, мое малко човече - за една Баба Марта, която все прави мартенички за всички - да са живи и здрави. Да е бяло сърцето, румено - личицето, да събужда къщята звънка песен на птички, да се кичат цветята с обеци от пчелички...

Баба Марта и днес си е все тъй чевръста. Недочува тук-там, наболява я кръста, ала още усуква от свойте кълбенца бабомартенски аленобели конченца...

Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички? Баба Марта ти праща, ето виж - мартенички!


___________________________________
Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... tenska.htm

ВЕЛИКДЕН
Драго Попов

Зададе се Великден
през полята зелените.
Гледай радост невидена
по лицата засмените.

Майки месят краваите,
моми стягат премяните.
Щом мръкне, да знаете,
ще забият камбаните.

И ще пеят сред нощите
песни чудни, нечувани.
Хайде, палете свещите,
цели пости сънувани!

Да посрещнем Великдена
със яйцата червените;
с радост чиста невидена —
във сърцата засмените!

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.


БУДИТЕЛИ НАРОДНИ
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Знайни и незнайни войни
на будителския фронт,
днес делата ви достойни
слави нашият народ!

Че с труда си благороден,
тихо, скромно – ден след ден,
карате духа свободен
да полита окрилен.

Умовете и душите
знанието да огрей.
Безпросветността рушите,
че напредък няма с ней.

Пълен пътят е с несрети,
ала с неугасващ плам –
не унивайте, будете!
Днес поклон и слава вам!

Без думи:

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... 694422323/

МАРАБУ
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Панчо пита марабуто:
— Умна птицо Марабу,
щом като си умна птица,
що обувки не обу?

Що не сложи вратовръзка,
що не сложи очила?
Марабуто рече: — Щото
стига ми, че съм с крила.