"Литературна продукция"

Назад към Интереси



"Литературна продукция"

Мнениеот heskey » Чет Фев 07, 2013 10:12 pm

тема, в която можем да постваме поезия, проза, драматургичните текстове или всичко, което борави с езика и езиковите знаци.

Дяволът , Ангелът и ЛЮБОВТА

Някога много отдавна Дяволът се разхождал по върха на Планината.Там той видял Ангел, в образа на прекрасна белокрила девойка. Ангелът бил толкова красив, че Дяволът се влюбил в него от пръв поглед. Ангелът, който дотогава не бил виждал Зло, удивено погледнал Дявола и попитал:
-Къде са ти крилата?
-Аз нямам крила-отвърнал Дяволът.
-А нимба(ореол)?
-И това нямам.
-А какво имаш?
-Имам сърце!-казал Дяволът.- И искам да ти го подаря.
-Но защо?-изненадал се Ангелът.
-Защото те обичам, а този, който обича, може да подари не само сърцето, а и душата си.
Тогава Ангелът се замислил и попитал:
-А готов ли си да умреш заради мен?
-Готов съм да пожертвам заради теб безсмъртието си!-отвърнал Дяволът.
Ангелът смутено погледнал Дявола и казал:
-Мога да пожертвам за любимия крилата си.
Тогава Дяволът извадил сърцето си от гърдите и го подал на Ангела:
-Вземи го, твое е!
А Ангелът приемайки сърцето на Дявола, откършил крилете си и те паднали на земята. Пухът от тях се разлетял във въздуха и смесвайки се с падащите снежинки, се слял с виелицата. Топлината от сърцето на Дявола разтопила снежинките и ги превърнала в мъгла на върха на Планината. Сърцето горяло в тъмната нощна мъгла като огромен огън. Оттогава се появило поверие, че всеки човек, който се изкачи на върха на Планината в нощ на пълнолуние, вижда мистичен огън, до който не може да достигне, а може единствено да наблюдава в мъглата.
-Коя си сега, без крила?- попитал Дяволът Ангела.
-Аз ... съм човек-скромно казал Ангелът.
-Тогава искам да те взема с мен в Ада, за да бъдем завинаги заедно!
-Съгласна съм, но позволи ми преди това да се простя с хората, които живеят под моята Планина. Толкова често им помагах с реколтата, лекувах децата им, спасявах от болести и възрастните, че много ги обикнах ...
-Добре,-казал Дяволът-може ли да дойда с теб?
-Не,-казал Ангелът-когато те видят, хората ще се уплашат и ще се разбягат. Ще ида сама.
Ангелът се спуснал в подножието на планината и се отправил към селото. Хората боязливо гледали странната девойка в белоснежни одежди.
-Коя си ти?
-Аз съм Ангел-отвърнала девойката.-Отлитам от вас и дойдох да се сбогувам.
-Не ти вярваме! Ангели не съществуват.
-Но как така?
-Ти не си Ангел. Нямаш крила.
-Но аз бях! Не помните ли как ви помагах по време на суша, довеждайки дъжда?
-Не е вярно. Дъждът идваше сам.
-Не помните ли как лекувах децата ви, когато боледуваха?
-Не е вярно. Изцеляваха ги лекарствените треви.
-Не помните ли как събирах влюбените сърца, които се стесняваха да разкрият един друг чувствата си?
-Не е вярно. Хората сами съединяват сърцата си.
-Значи не ми вярвате?-разплакал се Ангелът.
-Не само че не ти вярваме, а смятаме, че си вещица.
-Но защо? Аз ви носих само добро!
-Не ни трябва твоето Добро! Ние сами знаем какво е Добро и какво Зло. Ти си вещица, дошла тук, за да ни изкушава ...
Пребили я с камъни, до смърт. Дяволът, виждайки това, се спуснал от върха на Планината в селото. Но било вече късно.
Ангелът умрял в ръцете му.
-Защо я убихте?-изригнал гневът му.
-Тя беше вещица!
-Но нима тя не ви каза, че е Ангел небесен?
-Каза ни, но ние не и повярвахме.
-Тогава ще ви се наложи да повярвате, че аз съм Дявола!-разгневено изкрещял той, ридаейки над тялото на убитата девойка.
На него хората повярвали, защото той поразил селото с камъни, падащи от небесата, а жителите му с мълнии.
После взел на ръце убитото момиче и се изкачил на върха на Планината. Сърцето и не биело. Той я положил под мистичния огън, който виждат пътниците на върха в нощи на пълнолуние. Сложил в ръцете и дяволското си сърце и я покрил с ангелския пух.
И днес Ангелът лежи на върха на Планината, а Дяволът ходи на гроба му и с часове плаче над него, защото Злото може да обикне Доброто, както и Доброто може да обикне Злото, защото едното не може без другото, а Любовта е тази, която обединява тези две понятия и само Любовта е вечна като Бог или Дявол
...
"Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва."
Аватар

heskey
Сибирски вълк
 
Мнения: 416
Регистриран на: Пет Фев 01, 2013 9:26 pm
Град: майна
Кара: водно колело
Пол: Male
    Гараж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот makaveli » Чет Фев 07, 2013 10:38 pm

:icon_pray: за поста на колегата :icon_pray: :icon_pray:



Няма по-добър индикатор от листата. Човек може да върви през гора и никога да не вдигне поглед нагоре. Но може да вземе от земята едно-единствено паднало листо и веднага ще получи от него всякаква информация за дървото, под което е застанал. По това листо може да се разбере дали дървото е голямо или малко, дали е отровно или пък плодовете му могат да се ядат... Да, дами и господа, човек може много неща да разбере само по едно листо. За хората също можете да съдите по „листата", които те оставят след себе си. Не е нужно да прекарвате много време с един човек, за да разберете какво представлява животът му. Можете просто да изследвате едно-единствено „листо", което е паднало от него. Повярвайте ми, то ще ви каже всичко.
Аватар

makaveli
 
Мнения: 188
Регистриран на: Нед Фев 03, 2013 6:53 pm
Град: Стара Загора
Кара: Пежо 306
Пол: мъж
    Гараж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Пет Фев 08, 2013 2:25 pm

:spammer: Такива теми не са много за автомобилни форуми, ама нейсе - не съм ги пускал аз ;) (други са ентусиастите :eusa: ).
Напоследък нямам настроение за това, но да не съм съвсем спам - нещо, което много харесвам и което добре отразява настоящия момент за някои:



НЕИЗВЪРВЕНИЯТ ПЪТ
Робърт Фрост


Два пътя сред жълти дървета видях
да тръгна не можех по двата,
бях сам и зачуден застанах пред тях,
загледан към първия дълго стоях,
додето го губех в листата.

По другия после потеглих все пак
и по-добре сторих навярно -
не беше утъпкан от ничий друг крак,
макар че обрасли със гъст храсталак
еднакво те бяха коварни.

И в утрото двата лежаха пред мен
със още нестъпкана шума.
По втория крачих нататък цял ден!
Но пътя да следвам бях твърдо решен,
за връщане нямаше дума.

Отдавна, отдавна се случи това
ще кажа с въздишка едничко:
в гората застанах пред пътища два -
избрах по-самотния и онова
решение даде ми всичко.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот АнТани » Пет Фев 08, 2013 2:36 pm

Страхотна тема.
Радвам се, че сред всичката низост, тук-таме покълват и такива цветя.

Благодаря Ви :icon_pray:
Огън и мрак в душата ми пълзят,
мъртви реки в този свят текат.
Не мога да спирам вечно в мен гнева,
сиви мъгли не ще ме задушат.
Всеки миг тук ме кара да крещя,
как слепотата вън да издържа?
Оставя ме всеки порив на яростта.
Без контрол и страх!
Аватар

АнТани
 
Мнения: 135
Регистриран на: Вто Фев 05, 2013 11:48 am
Град: Русе
Кара: 307SW HDI, 2002г, 110кс, 2000куб
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот heskey » Пет Фев 08, 2013 6:02 pm

Тръпка

До мен си ти и страстно ме поглеждаш,
душата ти е огън и гориш.
Докосваш ме, клепачи сини свеждаш,
обсебваш ме с копнеж, любов-болиш!
Ти тръпката докосваш с нежни пръсти,
разпръсваш я по тяло и душа
и пламъка на чувствата ни пъстри
рисуваш с цветовете на дъга!
Усещам силата на тази тръпка,
изпращаш я към мен с вълшебен зов.
Долита тя при мен с искрящи стъпки.

За Теб съм Аз,
За Мен си Ти, Любов!
"Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва."
Аватар

heskey
Сибирски вълк
 
Мнения: 416
Регистриран на: Пет Фев 01, 2013 9:26 pm
Град: майна
Кара: водно колело
Пол: Male
    Гараж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот АнТани » Съб Фев 09, 2013 2:58 pm

Песен за човека
Никола Вапцаров

.........
"Тя – моята – свърши...

Ще висна обесен.

Но белким се свършва

със мен?

Животът ще дойде по-хубав

от песен,

по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен

и нещо се сетил.

В очите му пламък цъфтял.

Усмихнал се топло, широко и светло,

отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би

тука се крие

един истеричен комплекс?

Мислете тъй както си щете,

но вие

грешите, приятелко, днес. –

Човекът спокойно, тъй – дума

след дума

и твърдо редил песента.

Онези го гледали

с поглед безумен,

онези го гледали с страх.

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег.

Усмихнати чули звездите отгоре

и викнали:

"Браво, човек!"
Огън и мрак в душата ми пълзят,
мъртви реки в този свят текат.
Не мога да спирам вечно в мен гнева,
сиви мъгли не ще ме задушат.
Всеки миг тук ме кара да крещя,
как слепотата вън да издържа?
Оставя ме всеки порив на яростта.
Без контрол и страх!
Аватар

АнТани
 
Мнения: 135
Регистриран на: Вто Фев 05, 2013 11:48 am
Град: Русе
Кара: 307SW HDI, 2002г, 110кс, 2000куб
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот АнТани » Съб Фев 09, 2013 3:03 pm

Другар
Надежда Захариева

Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.

И най-голямата любов, прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя, и без да искаш ти,
в удобния затвор на всяка къща.

Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.

Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма.
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само
Огън и мрак в душата ми пълзят,
мъртви реки в този свят текат.
Не мога да спирам вечно в мен гнева,
сиви мъгли не ще ме задушат.
Всеки миг тук ме кара да крещя,
как слепотата вън да издържа?
Оставя ме всеки порив на яростта.
Без контрол и страх!
Аватар

АнТани
 
Мнения: 135
Регистриран на: Вто Фев 05, 2013 11:48 am
Град: Русе
Кара: 307SW HDI, 2002г, 110кс, 2000куб
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот heskey » Нед Фев 10, 2013 12:52 am

Да уловиш мига

Ако решиш да уловиш мига,
то по-добре не се бави,
не се повтаря нищо на света,
не се повтарям аз и ти.

Не стига никога един живот,
за всички истински неща,
да преживеем болка от любов,
и да забравим след това.

Не питай своето сърце,
дали да бъдеш или не,
вземи мига такъв, какъвто е,
накарай времето да спре.

Мига случайно ако уловиш,
дори да бъде закъснял,
знай този свят не ще го промениш,
но ще си истински живял!
"Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва."
Аватар

heskey
Сибирски вълк
 
Мнения: 416
Регистриран на: Пет Фев 01, 2013 9:26 pm
Град: майна
Кара: водно колело
Пол: Male
    Гараж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот heskey » Вто Фев 12, 2013 9:44 pm

....
"И добави:
— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.
И розите се почувствуваха много смутени.
— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза."

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

"...И се върна пак при лисицата:
— Сбогом… — каза той.
— Сбогом — каза лисицата. — Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
— Най-същественото е невидимо за очите — повтори малкият принц, за да го запомни.
— Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.
— Моята роза ми е ценна поради загубеното време… — рече малкият принц, за да го запомни.
— Хората са забравили тая истина — каза лисицата. — Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…
— Аз съм отговорен за моята роза… — повтори малкият принц, за да го запомни."
"Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва."
Аватар

heskey
Сибирски вълк
 
Мнения: 416
Регистриран на: Пет Фев 01, 2013 9:26 pm
Град: майна
Кара: водно колело
Пол: Male
    Гараж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот heskey » Сря Фев 13, 2013 9:51 pm

Белязах те
Белязах те с очи. Да те запомня.
И виждам те, когато ослепявам.
Прераждам се във месеци.
И в себе си докрай те изживявам.

Белязах те със устни. Да те вкуся.
По ъглите залепна като сладост.
Попих те и забравих да те пусна.
Подкожно разцъфтяваш. Като младост.

Белязах те със ласка. Да те имам.
И скрит съм във твоите извивки.
Безименно не спирам да те викам.
И бял съм в щастливите усмивки.

Белязах те с любов. Да те позная.
Единствено за тебе я почувствах.
Предрекох те, защото те желаех...
Обичай ме. Аз просто ти се случвам.
"Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва."
Аватар

heskey
Сибирски вълк
 
Мнения: 416
Регистриран на: Пет Фев 01, 2013 9:26 pm
Град: майна
Кара: водно колело
Пол: Male
    Гараж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот АнТани » Чет Фев 14, 2013 5:49 pm

Живееше нявга в града
момче на 15 години.
То имаше майка , баща
и множество други роднини.
С руса коса като пламък
и очи като късче небе,
и воля по-твърда от камък -
едно красиво и нежно момче.
Обичаше малко момиче
с мила и нежна душа
по-бяла от зимно кокиче,
по-нежна от земна трева.
Обичаше я той безкрайно
тъй както майка своето дете
и беше готов всеотдайно
за нея дори да умре.
Веднъж на уличката малка
я срещна той и промълви:
-Кажи ми ,мила моя ,кажи -
обичаш ли ме ти?
Не каза нищо тя ''УВИ''!
Дори към него не погледна.
И любовта му тя разби -
любов първа и последна.
Тогава той не издържа,
извади острата кама,
заби я право във сърцето
и бързо му дойде смъртта.
В града се спуснала мълвата,
че убийство станало в ноща.
Мнозина само туй узнаха
и те по къщите си се прибраха.

Единствено остана в ноща
едно момиче с добра душа.
И плачеше това момиче,
защото много го обичаше.
Хей,ти,защо сили не намери
да кажеш думичка една - само ''Да''!
Огън и мрак в душата ми пълзят,
мъртви реки в този свят текат.
Не мога да спирам вечно в мен гнева,
сиви мъгли не ще ме задушат.
Всеки миг тук ме кара да крещя,
как слепотата вън да издържа?
Оставя ме всеки порив на яростта.
Без контрол и страх!
Аватар

АнТани
 
Мнения: 135
Регистриран на: Вто Фев 05, 2013 11:48 am
Град: Русе
Кара: 307SW HDI, 2002г, 110кс, 2000куб
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Пет Фев 15, 2013 9:47 pm

В памет на Тодор Колев :icon_pray: - литературната основа на една от неговите песни:



Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Недялко Йорданов


Ще си отидем вече,
ще си отидем, зная,
от тихото пространство на
тази малка стая.

Ще тръгнеш ти направо,
ще тръгна аз надясно,
и всичко ще е просто,
и всичко ще е ясно.

И няма вече нищо
от днес да ни смущава -
ни страх от лошо име,
ни страх от лоша слава.

Светът ще отрезвее,
ще проговори гласно
и всеки ще живее
безкрайно безопасно.

Почерпили поука
от дните си предишни,
ще бягаме от всички
вълнения излишни.

Ти ще потърсиш него,
аз ще потърся нея-
ти с него ще живееш,
аз с нея ще живея.

Но някой ден внезапно
от някаква пролука
ще влезе малък спомен
и с пръстче ще почука.

И ти ще му отвориш
и аз ще му отворя -
ти с него ще говориш
аз с него ще говоря,

и ще открием плахи
и някак си смутени,
че аз живея в тебе,
че ти живееш в мене..
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот heskey » Съб Фев 16, 2013 1:46 pm

Откровения

Здравей, съвпадение!
Нямаше те...дълго време.(почти две сърца и половина).
Не ми разказвай, нямам търпение!
Сега ми се случваш.
Сега знам, че те има...

Сънувах те скоро, ухаеш различно, на нещо нарочно...
Не идваш случайно.
И не, не е късно.
И не, нямам тайни.
Просто се случвай!
Чак до безкрайност...

Малко е странно да имаш въпроси?!
Особено тези...
Аз ли какво съм?
За теб съм и утро, и нощ, и любов.
За теб съм и песен, и мисъл, и цвят.
Но мога за теб да съм просто... аз.
Дотолкова аз, че чак да си ...ти!

Здравей, съвпадение!
Аз съм, позна ме!
Сега ти се случвам...
Защо пък сега ли?
Не знам, има ли разписание?
Къде бях ли?
Не знам, имаш ли обяснение?

Аз имам нещо за теб.
И не, не е просто клише.
А едно сладко подозрение, че аз съм твоето съвпадение!
"Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва."
Аватар

heskey
Сибирски вълк
 
Мнения: 416
Регистриран на: Пет Фев 01, 2013 9:26 pm
Град: майна
Кара: водно колело
Пол: Male
    Гараж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Съб Фев 16, 2013 2:05 pm

По музика на Евгени Димитров - Маестрото, Тодор Колев изпя една от най-хубавите си песни. По собствен текст - с чудесно чувство за самоирония, като истински големите...



Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Тодор Колев


Там, дето поисках бях,
взех, колкото пожелах.
Днес питаш ме ти
аз не съм ли бил
фалшив герой.

Видях красиви и умни жени,
чух толкова много лъжи -
и ти, питаш ме ти
какъв, какъв съм бил -
е как - фалшив герой.

Но мойте стъпки стоят по пясъка
и чувам още море под себе си,
танцувам с тебе - не свършва празника
и аз оставам, и си оставам, такъв оставам -
твърде късно е вече за нещо по-друго -
какъв - фалшив герой.

Знам - всичко си има край,
ад ли чака ни или рай?
Назад не обръщам глава -
така, по-добре така -
фалшив герой.

Но мойте стъпки стоят по пясъка
и чувам още море под себе си,
танцувам с тебе - не свършва празника
и аз оставам, така оставам, такъв оставам -
ха ха ха ооо -
фалшив герой.

Но мойте стъпки стоят по пясъка
и чувам още море под себе си,
танцувам с тебе - не свършва празника
и аз оставам, и си оставам, такъв оставам -
твърде късно е за друго -
фалшив герой,
ха ха ха ха - фалшив герой.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот heskey » Нед Фев 17, 2013 8:25 pm

Зимно цвете

Зимно цвете си ми ти,
напъпило за мен под снеговете -
нежно, крехко, но цъфти,
напук на ледове и ветрове.

Студено ли е, да си тук само
сред тази бяла пелерина?
А ти усмихна се: “Какво?
Тебе чаках, мили, цялата година.

Не ме откъсвай, аз съм буен цвят,
родена тук под снеговете.
Нося ти радост и благодат,
не ме оставяй, моля те, бъди до мене!”


Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
"Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва."
Аватар

heskey
Сибирски вълк
 
Мнения: 416
Регистриран на: Пет Фев 01, 2013 9:26 pm
Град: майна
Кара: водно колело
Пол: Male
    Гараж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот heskey » Пон Фев 18, 2013 12:01 am

Любов ли е ...

Любов ли е когато те измислям
по-съвършенна отколкото си всъщност,
когато не те искам...и те искам.
Когато ти си чувството за 'в къщи'.
Когато те изплаквам безпричинно
и въпреки причините те оправдавам,
когато нямам сили да съм силен,
но някак си успявам да остана,
когато се пропуквам от гласа ти
/и после се запълвам с мълчания/
когато търся безпосочни пътища
и си поставям нови разстояния,
когато те зазиждам вън от мен
и после цялият се сривам. Да те пусна.
Когато губя себе си в безвремие
и после осъзнавам, че е късно...
Любов ли е, когато не заспивам
и те сънувам с отворени очи,
а в мен вселените избухват и се свиват,
и после се превръщат в сълзи.
Любов ли е когато се ранявам
сам с моите безброй защо-та,
а отговорите им винаги ги няма,
освен един. Любов е.
"Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва."
Аватар

heskey
Сибирски вълк
 
Мнения: 416
Регистриран на: Пет Фев 01, 2013 9:26 pm
Град: майна
Кара: водно колело
Пол: Male
    Гараж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Вто Фев 19, 2013 7:11 pm

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Христо Ботев


О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.


"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.


__________________________________________________________


ДЯКОН ВАСИЛ ЛЕВСКИ
[Първи вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски"]
Христо Ботев


О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!


Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... rka_8.html
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Вто Фев 19, 2013 7:11 pm

Из ПИСМО НА ХРИСТО БОТЕВ ДО КИРО ТУЛЕШКОВ, 1868 г.

... Достигнах до такова жалостно положение, което не можа ти описа. Живея съвършено бедно; дрипите, които имам, се съдраха и мен ме е срам да изляза дене по улиците. Живея на самия край в Букурещ в една вятърничева воденица – заедно с моя съотечественик Васил Дякона.
За препитанието ни не питай, защото едвам на два и три деня намираме хляб да си утоложим глада...
Тия дни мисля да държа сказка в читалището “Братска любов”, но как ще се явя – не зная! При всичкото това критическо положение аз пак си не губя дързостта и си не изменявам честното слово...
Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности ...
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Сря Фев 20, 2013 1:05 pm

Покрай протестите в последните дни пак - както преди 16 години - се запяха възрожденски песни. Аз се сетих и за един позабравен поет - Христо Смирненски.



НИЙ


Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма —
ний, бедните деца на майката земя.

Край нас се вие бич, над нас тежи хомот
и робския закон на жълтия метал;
ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал
и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот —
ний, бледи смъртници — родени за живот.

А ний сме океан от огнени вълни,
величествен керван към светли висоти;
Чрез нашите сърца вселената тупти,
живота се крепи на раменете ни,
но ний сме океан от стенещи вълни.

На земните блага всевечни сме творци,
а нужда ни души до хладната си гръд.
Под черните крила на дебнещата смърт
привеждаме чела със трънени венци —
ний, вечните творци, ний морните борци.

Но иде ден на съд! Над майката земя
надвисва ураган и в громкия му зов
преплитат се ведно омраза и любов,
а майката земя възсепва се сама,
потъпкала греха, отърсила срама.

Защото в боен ред сред робската тъма
възбунени вълни издигат се със рев,
защото накипя свещеният ни гнев
и неговият вик стозвучно загърмя:
„И ние сме деца на майката земя!“


________________________________________________________



РИЦАРИ СЛЕД БОЙ
На Fol


Любимата дева изпрати ни
на път в теменужни зори,
целуна за подвиг челата ни,
по къдрица ни подари.

Взе лилия, в слънце потопи я
и хвърли я през планини...
Ний вдигнахме своите копия
на път за далечни страни.

По пътища страшни заскитани,
жадувахме бранния час:
бе светло и гордо в душите ни,
а мрачно и сиво край нас.

Не станахме плахи отшелници,
дочакахме славния бой,
сразихме се с ветрени мелници
и всеки от нас бе герой.

Прегазихме черни чудовища
с хвъркатите свои коне
и странни, неземни съкровища
заловихме в бой насъне.

Оплискани в кърви, напрашени,
потеглихме и за венци,
но свърнахме в пътя, уплашени
от толкова много овци.

След рицарски празни усилия
не зърнахме нийде в света
сребристата девствена лилия,
която тя нам завеща.

Но верни на светла утопия,
живота всуе ни гнети:
пак носим на дървени копия
железен товар от мечти.

С душа през неволи пречистена,
пак бродим в житейския лес
и шепнем си тихо: „Наистина,
добре, че умря Сервантес!”...

...Но нявга сред шумната столица —
за нас монумент ще блести,
сграден с неплатените полици
и скъпо платени мечти.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1158
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот heskey » Съб Мар 02, 2013 11:54 pm

Няма "липсваш ми", защото си тук,
усещам те, усещам как бавно се просмукваш в мен,
как се настаняваш в мен и ти е удобно.
Топло е, нали..и едно такова пролетно и цветно,
хубаво е в мен, в сърцето ми...
добре дошла.

Няма "липсваш ми", защото ме изпълваш,
усещам как бавно се разгръщам в теб,
как попивам в дланите ти, за да стана извор.
И ми е хубаво, едно такова нежно, леко...
как хубаво се чувствам в сърцето ти.
ще остана... остани!
"Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва."
Аватар

heskey
Сибирски вълк
 
Мнения: 416
Регистриран на: Пет Фев 01, 2013 9:26 pm
Град: майна
Кара: водно колело
Пол: Male
    Гараж

Следваща

Назад към Интереси

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта