"Литературна продукция"

Назад към Интереси



Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Нед Дек 09, 2018 12:59 am

Студентският празник като повод за спомени и размисъл на бившите студенти: :)


ТАКА ВЕДНЪЖ ВЪВ СНЕЖНАТА АЛЕЯ...
Валери Петров

Така веднъж във снежната алея
видях следи: „той“ беше минал с „нея“.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия й сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвувайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукването на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата й клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия й дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той, разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори.
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но – уви! – не са
подобно тази среща във леса…
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1136
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Съб Дек 15, 2018 2:16 am

Из Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

...
Бедността на детството ми не приличаше на днешната. Затягахме коланите, носехме кръпки по лактите, но се прехранвахме прилично и нищо не стъпваше по самочувствието ни. Онова бе някаква опитомена бедност, която не теглеше към дъното. Училището ни бе същото като на заможните, изстраданата максима на онова общество: „Който се учи, той ще сполучи”, действаше безотказно. По странен начин недоимъкът, свързването на двата края не съсипваха честолюбието ни, наслаждавахме се и на чувството за превъзходство, когато имахме причина за това. Да, бяхме бедни, но залягахме и знаехме, че повече няма да бъдем. Нямахме съзнание за безизходица. Другарите ми – и те като мен, деца на чиновници, на магазинери, на тъкачки и готвачки – кой какъвто искаше да стане, станаха.
И още нещо: онази бедност не изяждаше ценностите
Хората не губеха съвестта си, щедростта си, справедливостта си. Немалко между тях се издигаха до признати авторитети в тогавашната човешка общност. Изрази като „горда бедност”, „достойна бедност” тогава не звучаха като „дървено желязо”, в тях имаше истина и тежест. Бедните слоеве притежаваха същата нравствена система, както и състоятелните, в известен смисъл и по-крайна, по-изчистена, по-строга. От години не съм чувал разпространеното някога заявление: „Ние за едната чест живеем”. Бедността не посягаше на честта. Даже мисля, че по странен начин я втвърдяваше в нас, в нашите семейства. Нейният кодекс помагаше на хората да устояват, да вървят напред.
Две-три по-задоволени, по-благополучни десетилетия, които последваха, позволиха на този кодекс да изветрее, да се разнесе в пространството. И когато бедността се завърна, народът я посрещна беззащитен, без самообладание и твърдост, нравствено подкопан и обезверен. Паниката от материалното пропадане, страхът от глад и немотия направиха с хиляди българи онова, което нито епидемия, нито напаст божия можеха да им сторят.
Синовете на светкавично обеднели семейства се вляха в подземния свят
Дъщерите им излязоха на тротоара. Цели маси народ убедено решиха, че гладът е законна причина да крадат. Други, по-кротки, нерешителни, а защо не и просто морални, зачакаха да умрат. Вместо да се съпротивляват на бедността, два милиона просто избягаха от нея. Един поет писа, че ако българите в чужбина се хванат на хоро, това хоро сигурно ще обвие земята по екватора.
Едва сега разбрах напълно думите: „Бедността не е порок, но затова пък какво е свинство!”. Те днес се приписват на различни руски писатели, все класици. ... Лошото е, че изречението вече покрива новата българска бедност – онова състояние на безнадеждност, когато човекът се буди с тежката грижа на оцеляването. Както някога пещерният ни прадед и той цял ден мисли как да се нахрани. Прекарва безкрайни минути пред щандове, сергии и витрини. Повечето от тези минути са посветени на съзерцание. Гледа лакомства и плодове и се опитва да си припомни вкуса им – ако ги е опитвал. Или да си го представи – ако не е. Накрая плаща едно кисело мляко и позорния си къшей. И още нещо, също тъй незначително, ако има още нещо: виждал съм го да брои шепа стотинки в трепереща шепа, да бърка и да започва отначало. И да се смалява под възмущението на опашката и на продавачката. Това е той: безработен, пенсионер, служител в издъхваща фирма или просто жертва на работодател садист. Не е приемник на бедния българин от миналия век. Пред него бедността е затворила много повече врати, унижението се стоварва много по-тежко, модерното време е заключено за него. ... 
Поправка: това не е бедността
Трябва да се оправи статистиката. Линията на бедността е 348 лв. Но под нея не е бедността, а мизерията, умирачката. Кошмарният свят на нищетата, в който недостъпни стават лекарствата, отоплението, облеклото, пътуването, даже сиромашките празници, най-скромната културна среда. Милиони живеят значително под това число. Това е сутеренът на действителността. Щях да напиша „на живота”, но навреме се опомних: не е част от живота този сутерен. Нещо различно е той, нещо незаслужено и жестоко. Дори смъртта не е по кесията на тези хора.
348...
Едва над тази линия започва бедността. И плавно расте към нас. Никой не казва докъде стига тя...

________________________
*Напомня номер на автобусна линия, но в градската мрежа такава линия няма. Това е линията на бедността. Не продават билети за нея. И все пак, вземеш ли веднъж тази линия, понякога цял живот не можеш да слезеш.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1136
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж


Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Съб Яну 05, 2019 10:54 pm

Понеже на днешния ден се навършват 39 години от смъртта на Георги Стоянов Георгиев, да си припомним нещо, написано през 2006 г.:

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

и още нещо от 2019 г.:

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1136
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Пон Яну 07, 2019 1:52 am

Нещо във връзка с годишнината от рождението на Христо Ботев (06.01.1848 г):


ВЕЛИКАТА МИСЪЛ
Иван Вазов

Тя дълго губи се, блуждае,
нечувана в света се скита,
кога, отде, защо дошла е -
не знае никой и не пита.

Не стряска тя добрите люди,
тя нищо няма за вниманье.
Във никой ум въпрос не буди
за свойто тайнствено призванье.

Минуват месеци, години,
столетия минуват даже,
тя мерне се и пак замине,
и пак изново се покаже.

Нарядко някой взре се в нея,
помисли, махне и минува,
друг дигне я, и пак пилей я,
кат дрипа стара, що не струва.

Друг тури я на лира - всуе!
Той сам я още слабо сфаща;
друг сфане я, но кой го чуе?
Той нийде отзив не посряща.

При все това, узрява векът,
тя стряска вече умовете,
и само няма человекът,
могъщий дар в когото свети.

Но дойде гений - разбере я,
и сгрей я, и живот й вдъхне,
вселената разклати с нея
и нов пожар в сърцата пъхне.

И всякой вика: - "Мисъл нова!
Велика мисъл, гениална!"
И почвата е, виж, готова
за работата колосална.

И целий свят сдобива вяра
в съдби по-светли, непознати
и вчерашната дрипа стара
извършва мирови преврати.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1136
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Вто Фев 19, 2019 1:46 am

ВЪПРОС ЗА ЛЕВСКИ
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?
Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец
и тайничко поглежда към небосвода стар -
дали по пътя Млечен не слиза въглищар;
дали луната - тази българска луна,
е още ясен месец, дали не е с чалма?
Свободен е народът, свободно вика: „Го-о -л!”,
но хляб, ако си купи, назаем търси сол.
След толкова години все същата съдба:
мизерия, залъгана с коматче свобода.
Животът озверява! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине
Народът? Той не иска република-менте.
От новото се плаши, но старото не ще;
не ще да е прислужник в световния вертеп;
не вярва вече в никой, очаква само теб.
Затуй се взира още във небосвода стар -
дали по пътя Млечен не слиза въглищар…
Той дваж те поменува, а благославя триж:
Апостоле, къде си? Дано се преродиш
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1136
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Пон Мар 18, 2019 10:48 pm

ТИХА ВЕЧЕР ТИХО ЛЯГА
Петър Бурлак-Вълканов

Тиха вечер тихо ляга
над премъдрите поля.
Тишината над браздите
своя чист покой разля.

Плува тъничкият месец,
зад хълма блести едва -
като сърп,наточен остро,
жъне звездната трева.

А житата се навеждат,
слушат вятъра. И той
размотава пак кълбото
на легендите безброй.

А върбите коленичат
над реката, що пълзи.
И като девойки мият
къдравите си коси.

Тиха вечер тихо ляга
над крайселските бърда.
Отдалеч с нощта извира
на земята мъдростта.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1136
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: "Литературна продукция"

Мнениеот MishoM » Нед Май 05, 2019 1:58 pm

Във връзка със започналото днес посещение в България на папа Франциск, което, според него, има за цел идейно да се свърже с това на Св. Йоан Павел II през май 2002 година:



ОБРЪЩЕНИЕ ПРЕД ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II НА 24 МАЙ 2002 Г. В НДК
Йордан Радичков


Ваше светейшество,

Посещението ви в България е изключително висока чест за нас. То съвпада с най-светлия духовен празник на българите — деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука и писменост, на българската култура.

Вие, Ваше светейшество, ни оказахте също така своята висока чест и когато огласихте светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Ние, малките народи, сме като малките деца — радваме се на всеки знак на внимание от страна на големите. Ние не познаваме високомерието и надмеността и не ги обичаме. Може би защото не сме владеели други народи. Вярваме, че всеки народ, голям или малък, има право на флаг и на глас. Страната ни е малка по територия, но с течение на годините човекът тук е наименувал всяка педя земя. Като е давал имена, по този начин българинът е покръствал земята ни. У нас даването на име се смята за кръщение. За да покръства земята си, човекът е избирал обърнатите към слънцето места, наречени божи места.

Ние живеем тук, в нашата земя, повече от 1000 години и смятаме, че когато в един дом се роди дете, то Бог разпростира благостта си над този дом, като изпраща в него своя ангел. При пътуването си в страната вие вероятно ще срещнете много родители, извели на разходка своите ангели и дошли с ангелите си в църквата.

Над нас преминава и големият Аристотелев път за прелет на птиците. Два пъти годишно от юг на север и от север на юг прииждат огромни ята птици. За разлика от нас, хората, те не се бутат една в друга и не си пречат. Зимно време, когато земята замръзне, водоплаващите птици летят ниско над реките и малките водоеми. Тези водоеми дишат пара към небето, водата в тях не замръзва. Народът ги нарича нежно топлици. В тези топлици птиците кацат, за да починат по своя път и да се нахранят. Живеейки над този въздушен път, ние виждаме постоянно как Бог се е погрижил за всичко. И как нищо на този свят не става без Божието благоволение.

Ваше светейшество, ще си позволя тук пред вас да разкажа нещо много лично. Детството ми премина в едно бедно селце на Северозападна България. У дома си имахме малка икона на Св. Богородица с младенеца. Иконата бе на голяма почит у нас. Всяка година на моя имен ден — Йордановден, аз отивах на село си, на разсъмване изваждах вода и внимателно измивах лицето на Божията майка и на младенеца. Ръцете ми измръзваха от януарския студ, но спомена за умиването на лицето на Божията майка и до ден-днешен топли сърцето ми.

Позволете ми накрая, Ваше светейшество, да ви се поклоня и да ви кажа нашето най-сърдечно „Добре дошли на българска земя“. Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него винаги има място за всеки изпратен от Бога човек.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1136
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Предишна

Назад към Интереси

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта