Интересни материали на различни теми

Назад към Да поговорим за ...




Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Пет Мар 01, 2019 2:07 am

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

*

проф. Янис Варуфакис:
"На това място може би е уместно да направя една втора изповед: да призная, че … признанията често преследват личен интерес. Всъщност, признанията винаги са на ръба на това, което е казал Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. за Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки., след като чул, че неговият бивш директор в Проекта Манхатън е станал борец против ядрената заплаха, признавайки, че е допринесъл за касапницата в Хирошима и Нагасаки. Изгарящите думи на фон Нойман са:
„Той си признава за греха, за да претендира за славата.“
За щастие, аз не съм Опенхаймер и, следователно, лесно ще избегна признанието на различни грехове, за да се саморекламирам.
...
Читателят ще ми позволи да завърша с две последни признания. Въпреки че като радикал препоръчвам да се следва скромна програма за стабилизация на системата, която презирам, не трябва да се правя на много ентусиазиран. Принудени сме да го направим при сегашните условия, но съм тъжен, че вероятно няма да съм жив, за да видя приемането на по-радикална програма. Накрая, една изповед от много личен характер: Зная, че рискувам тъгата от загубената надежда да видя през живота си замяната на капитализма, тайничко да намалее, ако се отдам на чувството, че съм „допуснат“ в средите на „политическото общество“. Отвреме навреме пропълзява в мен чувството за самодоволство, че съм радушно приет от върховете. Колко не-радикално, грозно, корумпиращо и разяждащо чувство е то!
Моето лично падение се случи на едно летище. Някакъв богат екип ме беше поканил да изнеса лекция върху европейската криза и по нелеп начин беше платил необходимата сума, за да ми купи билет за първа класа. Връщайки се, уморен и с няколко полета зад гърба си, минах покрай дългата опашка пътници от икономичната класа, за да стигна до моя изход. Изведнъж ужасено си дадох сметка колко лесно е за ума ми да се зарази от чувството, че „имам право“ да мина пред всички останали Осъзнах с каква лекота мога да забравя това, което лявото ми мислене винаги е знаело: Че нищо не се възпроизвежда по-добре от фалшивото усещане, че е твое „право“. Съюзяването с реакционните сили, което мисля, че трябва да направим, за да се стабилизира днес Европа, води към риска да изгубим нашия радикализъм, заслепени от топлото сияние на „пристигането“ в коридорите на властта.
Радикалните изповеди като тази, която се опитах да направя тук, са може би единствените противоотрови на идеологическите пързалки, които заплашват да ни хвърлят в устата на машината. Ако искаме да сключим съюз с дявола (например с МВФ или с онези неолиберали, които се противопоставят на т.нар. „Фалитокрация“ и т.н.), трябва да внимаваме да не се превърнем в онези социалисти, които не успяха да променят света, но успяха да подобрят … собствения си живот. Номерът е да избегнем революционния максимализъм, който, в крайна сметка, помага на неолибералите да превъзмогнат всяка съпротива срещу тяхната самоунищожителна лошотия, и да използваме в наша полза недъзите на капитализма, докато със стратегическа цел се опитваме да го спасим от него самия. Радикалните изповеди могат да бъдат полезни в намирането на този труден баланс. В края на краищата, марксисткият хуманизъм е постоянна борба срещу това, в което се превръщаме."

Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... 7%D0%B0/#a

***

Докато четях горния текст непрекъснато си мислех за един материал, който съм пуснал преди две години в темата:
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1118
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж


Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Пон Мар 04, 2019 5:10 pm

ТОВА, КОЕТО СИНЦА ЖЕЛАЯХМЕ
Стефан Стамболов

Това, което синца желаяхме и с нетърпение чакахме, вече стана. Войната са захвана и навярно с нейния край ще са свърши със съвършенното освобождение на южните славяне. Като са намираме в това радостно за нас време, нека спомниме с добро чувство памятта на сичките тия поборници и мъченици, които чрез своите неимоверни усилия и жертви докараха работите до тая точка. Чест и слава на херцеговинските юнаци, които първи дигнаха знамето на южнославянската свобода против полумесеца! Чест и слава на бошнашките и българските юнаци и мъченици, които последваха примера на своите храбри съседи! Чест и слава на храбрите черногорци и решителните сърби, които подадоха своята по-силна помощ на своите страждующи братя! И най-сетне, чест и слава на велика Россия, която днес иде да разбие оковите на своите по кръв и вяра братя и да им възвърне свободата, от която те бяха лишени в продължението на цели пет века.

„Ако има нещо, което би желал да види през живота си секи човек, то е да присъствува при възражданието на народите или при сътворението на света", е казал един даровит писател. Ето днес ние сме в това време, когато измъчения и многостра­далния Исток са възражда, като са избавва от трижклетото варварско турско иго. С радост и сър­дечен трепет ще говорят за сегашните времена на­шите бъдещи поколения и най-отбраните и даровити наши потомци ще съжеляват, че не са биле живяле и те в това време, когато техния народ са е възраждал и разбивал оковите си, за да могат и те да принесат на жертвенника на неговата свобода живота си, имота си, дарованията си.

Братя! Днес е времето да пожертвуваме сич­ко за добиванието на своята свобода, на своите чо­вешки права. Нека секи българин принесе днес на народния олтар сичко, което има и което може. По-добро и по-сггодно време, за да бъде някой полезен народу си, нито е било, нито ще бъде. Днес е времето, когато ние трябва да докажиме пред света, че знаеме да се биеме и умираме за своята свобода. Да са събереме под нашето окървавено, но славно знаме, да си спомниме за своята минала слава и сила, да спомниме за своите храбри прадеди; да спомниме за сичките наши петвековни мъки, страдания и уни­жения, да спомниме за сичката невинно пролята мъ­ченическа българска кръв и като си подадеме един друг братска ръка, с вяра в своята свобода и добро бъдеще, да са впусниме като лъвове сред неравния бой!
Да са не облягаме само на чуждите гърбове! Россия иде нам на помощ, тя ни подава своята сил­на ръка, за да на извади от ямата, в която до сега сме стояле. При нейния гръмогласен зов цял българ­ски народ е длъжен да възстане и да възкръсне от своето робство както Лазар от гроба при гласа на своя Спасител.

В такива тържественни минути като сегаш­ните във всеки народ сичките партии и партийки са се съединиле в едно неразделимо цяло, без да гледат на своите разни взглядове и убеждения. Това сме длъжни да направиме и ние! Отечеството ни са въз­ражда! Нека секи българин, каквито и да са негови­те мисли и убеждения, каквото и да е неговото общстeствено положение и състояние, са притече на помощ на своя възкръсающ из робство народ. Ние не трябва да заборавяме, че тия, които не пожертву­ват сичко, що имат, за своята свобода, не са дос­тойни за нея. Подарената свобода никому и никога но е принесла някоя същественна полза. Свободата си не купува и испросва, тя трябва да се придобие с труд, мъки и жертви, да се искупи с кръв и огън! Това тряба да помни секи от нас.

Многоожидаемите руски войски са вече на Ду­нава. Те след малко ще навлязат в отечеството ни. Ние сме уверени, че нашия народ-мъченик ще ги посрещне така, както посреща майка многоожидаемия си син, който са връща от чужбина. Но дорде пре­минат русите Дунава, много от нашите беззащит­ни братя могат да станат жертва на безобразна-та турска варварщина и на дивия азиятски фана­тизъм. В околностите на Мачин турците и черкезете хванаха вече да горят българските села и да колят нашите братя и сестри. Това става покрай Дунава и пред лицето на многобройната руска ар­мия, а що става в тая минута във вътрешността на България, един Бог знае. Дивите и славни фана­тици са способни на сякакви най-безобразни и чудо­вищни зверства и насилия; а вече е доказано, че тур­ците са такива. Много хиляди невинни и беззащит­ни българе може да паднат под турския нож, дорде навлязат руските войски в отечеството ни. Но то­ва ще бъде толкова по-зле за нашите тиране: не са­мо че те сичките ще бъдат избити и уничтожени, но и праха им ще бъде развяван по вятъра, ако те са осмелят да повторят миналогодишните майски зверства и ужаси!

Братя! Днес секи честен и свобо­долюбив българин е длъжен да облегчава и улеснява с сичкипе нему възможни и достъпни средства русските войски; секи здрав и пъргав юнак е длъжен да влезе в редовете на войните, които ще са бият за нашата свобода. Ето ние първи, като са разпрощаваме с своите читатели, захвърляме на една страна перото си и пак се залавяме, както сме правели и други път, за ножа си, за да са биеме срещу нашите безумни и развратни тиране. Много от нас ще пад­нат в сегашната священна борба. Но това никого не тряба да плаши; защото няма по-добра смърт от тая за свободата на народа си. Който от нас умре, ще стане мъченик за нашата свобода, а който остане жив, ще живее честит и добар живот пос­ред нашето прекрасно и свободно отечество.

Братя! Да са събереме синца под знамената на орела и лева и с вяра в нашата свобода и нашето добро бъдеще да са впуснеме в кървавия бой! Нап­ред! Победата ще бъде ваша, защото правдата е с нас. Да живее свободна България! Да живее велика и славна Россия, нашата освободителка. Да живее ця­лото славянство!

22 априлия 1877

в. „Нова България", брой 75, 22.IV.1877 г. Запазен е оригиналният правопис.

Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... _2246.html


***


Много интересно е какво прави самият Стефан Стамболов - съавторът на Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки., след като публикува този изключителен текст в основания от Ботев вестник?
Както е написал - "ето ние първи, като са разпрощаваме с своите читатели, захвърляме на една страна перото си" - той прекратява редактирането на в. "Нова България" (горният текст е публикуван в неговия последен брой). Само че не "се залавяме, както сме правели и други път, за ножа си, за да са биеме срещу нашите безумни и развратни тиране" т.е. не се записва в Българското опълчение и не участва в сраженията, както е написал и както призовава всички българи (виж особено удебелените от мен части на текста), а отказва да бъде дори преводач в руската армия.
Защо?
Защото започва да й доставя храни и фуражи. И понеже руските (според някои) "окупатори" като правило си плащат за това, той забогатява от тази дейност, както и други българи, които се занимават с нея. Стамболов става и Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. на петербургския вестник „Новое время“ - нещо, което не пречи, а помага на основната му работа.
Както се вижда, още тогава Стефан Стамболов проявява някои специфични за политик качества.
Пиша всичко това не за да обезценявам чудесния текст, да принизявам образа му и стореното от него, а защото е истина, която е добре да се знае. Също както и истината, че е голяма фигура на Третата българска държава - фигура, каквато от много време няма.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1118
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Предишна

Назад към Да поговорим за ...

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron