Интересни материали на различни теми

Назад към Да поговорим за ...



Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Чет Май 24, 2018 12:56 am

Нещо по повод на днешния празник:


БЪЛГАРИТЕ КАТО "ЯПОНЦИТЕ НА ЕВРОПА"

Историята ни познава редица чужденци дарили на България, ако не живота и делото си, то качествен отпечатък на възхищението си от нея в европейската преса – гарант за силата и величието на някогашния български народ. Сред застъпилите се за българската кауза другоземци са личности като Алфонс дьо Ламартин, Фритьоф Нансен, Джеймс Баучер и други.
Един от тези паметни образи, обикнал и подкрепил страната ни със силата на словото и който макар да е забравен от народа, историята все още помни, е Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки..

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

Познат като първия нидерландски професор по славянски езици, Николас предприема пътуване в Източна Европа, след края на което, през 1914 година, пише статия за България. Необикновеният разказ съдържа впечатленията на автора за учудващо бързия напредък на „този млад народ“, за неговото образование, трудолюбие и скромност, за отношенията с Русия и за бодрата народна психика, която властва в „многообещаващата държава“.
Статията на нидерландеца тъне в забвение до 2012 година, когато белгийският славист от университета в Гент – Реймънд Дитрез прави превода, благодарение на който ще се запознаете с няколко изключително интересни извадки от нея:

„Японците на Европа“ — така чух многократно галисийци, румънци и хървати да наричат българите, и когато по пътя за София прекарах няколко дена в Румъния, там ми разправяха големи неща за тези „японци“. Някои румънци откровено признаха, че оценявали българите високо над своите сънародници по образование, трудолюбие и скромност. Колко много тези добри качества били резултатни, щял съм да видя, казаха ми, щом стигна в тази чудна страна. Не дойдох, значи, неподготвен, но все пак ми се случваше отново и отново да се учудвам на огромните постижения на този млад народ. Трудно ми беше да повярвам, че се е освободил от турското иго само преди тридесет и шест години.

Бих могъл да разкажа още много за София. Съобщеното досега обаче може да е достатъчно читателят да има представа за бързото развитие на българската култура. Разбира се, че още не всичко е толкова хубаво, колкото у нас — да посоча например куцащите хигиенни мерки през войната и недостига от хубави книжарници, който лично на мене ми направи впечатление. Но това, което не е, може да бъде — и който познава българите, спокойно може да каже: ще бъде.

Каква може да е причината на този учудващо бърз напредък? Главната причина без съмнение трябва да се търси в характера на народа: българинът е работлив, лишен от страстта към пиенето и играта, приятел на ред и редовност. Как се е получило това? Защо има съвсем друг характер от руснака или — да вземем един по-близък съсед — от сърбина? Кой ще каже?

Най-важният фактор в просъществуването на българския народ е училището. Който познава българското училище, познава и народа; в никоя друга страна училището не заема такова почетно място. Който смята народната култура като едно от най-високите блага на нацията, той трябва да направи салют в чест на българите, които с дела показваха, че едно здраво училище е най-добрата гаранция за силата и величието на народа. Бодрата народна психика като основно обстоятелство, и училището като допълнителна причина, превърнаха младата България в многообещаващата държава, която е в момента.



_________________________

Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.% ... %BF%D0%B0/
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1063
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж




Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Пет Авг 17, 2018 1:36 pm

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.

"Властниците са затънали в идиотщини", пише Кеворкян, което е вярно само донякъде. Защото повечето неща в управлението изглеждат (големи) идиотщини заради втълпяваната ни презумпция, че управниците защитават общия интерес, но видиш ли, нямат достатъчно интелектуален потенциал да го правят качествено. И така всички управници през всичките 29 години досега. За мен истинска идиотщина е и днес да продължаваме да вярваме на това - крайно време е да се осъзнае, че оформената тънка прослойка властимащи действа съобразно собствения си интерес, който по правило е противоположен на общия. Погледнато от тази гледна точка ставащото в управлението на страната е напълно разумно и логично - неразумно и нелогично е да се очаква обратното - властниците (които и да са те!) да пренебрегват собствения си интерес в полза на общия. Само че това не се казва по СМИ - и няма и да се казва.
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1063
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж

Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Чет Авг 23, 2018 2:22 am

Пускал съм го вече в друга тема, но и тук ще е на място, пък и е свързано с предното ми мнение:


Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.:

Когато има трайни, устойчиви социални практики, те не могат да бъдат обяснявани с такъв фактор като човешката глупост или незнание.

Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. - след 9:05

*

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.:

Забелязал съм, че когато някой разпределя ресурс, кой знае защо той никога не забравя за себе си.

Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. - след 14:10
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1063
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж



Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Нед Окт 21, 2018 2:41 pm

Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.


***


РУСОФОБИЯТА: ТЕОРИЯ И ЕМПИРИЯ
Проф., д.ф.н. Васил Проданов


Понятието „русофобия“ е формулирано за първи път от Фьодор Тютчев, поет и дългогодишен руски дипломат в Европа, в няколко негови статии през 40-те години на ХIХ век. Употребява го във връзка с революциите в Европа от 1848 и 1949 г., на които Русия реагира негативно и дори помага за провала им в Австрия и Германия. Тогава Тютчев открива, че на Запад се усилват настроенията против имперската политика на Русия и руснаците. Той вижда в това стремеж на европейските страни да избутат Русия от Европа не с оръжие, а с презрение.

В противовес на русофобията Тютчев издига идеята за панславизма, възприета и от редица други знаменити руски интелектуалци. Тези идеи дават началото на

концепцията за русофобията и русофилията
като свързани с цивилизационни характеристики


Тя има своята история от Тютчев до Хънтингтън, при който принадлежащите към различни цивилизации се сблъскват помежду си и там фобиите са нещо нормално. За Самюел Хънтингтън, например, беше нормално българите да са чуждо тяло в ЕС, да принадлежат към православната цивилизация и в този смисъл да бъдат русофили.

Възникват обаче и проблеми с това по какво се преценява кой към коя цивилизация принадлежи. Защото още през 19 век Константин Леонтиев критикува концепцията на Тютчев, давайки началото на евразийската интерпретация на цивилизационната принадлежност на руснаците.

Двете концепции и днес са разпространени в Русия, колебаеща се между две цивилизационни идентичности. Освен това самото наименование на страната – Российская федерация, прави разлика между етническите руснаци и росияните като граждани на държавата.

Всъщност и Тютчев, и Леонтиев, и Хънтингтън ни дават база за една консервативна интерпретация на русофобията. Наред с нея можем да открием и либерални интерпретации, според които има някакви общочовешки европейски и западни ценности, правила и пр., но лошата Русия и Путин отказват да се подчиняват на тях, за което трябва да бъдат смачкани. У нас в много отношения доминира тази представа на либерали и неолиберали.

Третата интерпретация бих нарекъл марксистки схващания за русофобията. Според тях и неолибералният Запад, и Руската федерация на Путин са две капиталистически държави с олигархии, неравенство и пр. и в случая имаме типичен сблъсък, движен от закономерностите на капитализма. В него филите и фобите са просто проводници на интересите на една от двете капиталистически сили, нито една от които няма морално предимство пред другата.

Закономерности, обясняващи русофобията, могат да се търсят в поне четири посоки:
– във фобията като колективен психологически феномен;
– в съществуването на фобии с надрегионален и глобален характер;
– в позицията на Русия в световната капиталистическа система;
– в социалноикономическите и социалнокласовите причини за появата и съществуването на етнофобиите изобщо.


Фобията като колективен психологически феномен

Фобията спрямо определена нация, етническа или расова група се появява и съществува като колективен психологически феномен в различни държави. Тя предполага съответен образ на врага и обединение поради страх от врага. Чрез нея се интерпретират миналото и настоящето.

Обяснението можем да открием в начина, по който възникват и функционират националните държави през последните няколко века. Те са резултат от разпада на предходните империи и обединяването на хората на определена територия на основата на общ официален език, конструирана съвместна история и традиция, защитата на тази територия и традиция от външни врагове. Тъй като това е ставало най-често в противопоставяния, войни и пр., при всяка от модерните нации имаме травматични преживявания, фиксирни в нейната колективна памет за врага, с който е трябвало да се сблъска, за да се превърне в съвременна общност със съответен суверенитет. Запазването и утвърждаването на етнофобиите е резултат на два допълнителни фактора.

Единият е вътрешнополитически. Съществуването на една нация днес е свързано с действията на различни политически сили, които се опитват да я обединят под свое ръководство чрез съответния образ на врага. Така възникват и различните типове национални фобии.
В Армения в момента има крайни форми на азерофобия и туркофобия, в Азабрайджан пък – арменофобия в резултат на Нагорно-Карабахския конфликт.

В Македония има българофоби, в Румъния и Полша – русофобия, в Хърватско – сърбофобия, в България, Гърция и други балкански държави имаме травмата от Османското робство и страховете от възхода на неоосманистка и ислямизираща се Турция и опитите ѝ да се намесва в днешния живот на Балканите с неоосманистка политика.

В Алжир имаме фобия към Франция, която изби стотици хиляди алжирци по време на тяхната борба за национално освобождение.

В Ирландия имаме травмата от епохата, в която милиони ирландци са били убити, оставени да умрат от глад, държани в полуробско състояние от Британската империя.

В Китай има японофобия, резултат на зверствата на японците по време на Втората световна война.

Във Виетнам има китаефобия, резултат на сложните исторически отношения и спорове в Китайско море, независимо от това, че и в едната, и в другата страна начело са комунистически партии.

Вторият основен фактор за утвърждаване и развитие на фобиите са международните отношения, геополитическите, геоикономическите, геоколтурните зависимости и взаимоотношения, в които се включва една страна. Геополитическата битка между големите сили е предпоставка те да се опитват да използват формирането на съответните образи на врагове и приятели, на фоби и фили. Усилването на тази битка, каквото наблюдаваме в момента, засилва и взаимните фобии.
Втората посока, в която могат да се търсят закономерности за една теория на русофобията, е свързана с факта, че съществуват

фобии с надрегионален и глобален характер

В условия на изострящи се противоречия, кризи, разпадни процеси в една или друга страна те могат да се превърнат в предпоставка за интензифициране на нужния образ на врага и рязко засилване на тези фобии. В най-висока степен това е характерно за два типа фобии – антисемитизмът и русофобията. Всяка от тях е резултат на специфична история.

Антисемитизмът произтича от специфичната история на еврейската нация като глобализирана емигрантска общност. Тя е била силно маргинална, което е формирало обединение и силна идентичност, а в същото време при развитието на съвременния капитализъм, особено на ранния му меркантилистки етап, се е превърнала в много активен участник в този процес. Това кара знаменити автори като Вернер Зомбарт дори да свързват развитието на капитализма с ролята на евреите. По различни причини тяхното равнище на образование и материални възможности, на присъствие във финансовата сфера е било по-високо в сравнение с местните народи, сред които са живели, поради което в ситуации на криза е било възможно недоволството да се насочи към тях и това да бъде фактор за сплотяване на разпадащи се общности. Така става при кризата през 1930-те години, когато антисемитизмът е във възход не само в Хитлерова Германия, но и в голяма част от останалите страни в света от САЩ до Скандинавския регион.

Другата дългосрочно проявяваща се глобална фобия е именно русофобията. Тя е резултат от специфичната история, геополитическа и геоикономическа позиция последователно на Руската империя, Съветския съюз и Руската федерация. Руската империя, разположена на два континента, е държава от полупериферията на световната система, но огромна по размери, демографски възможности и природни ресурси, намесваща се в битките за овладяване на територии и влияние през 19 век и недаваща възможност на държавите от капиталистическия център да я подчинят. Независимо от опитите на Наполеон и Хитлер да направят това. Нещо повече, тя използва славянската и православната идентичност като инструмент на „меката сила“ за обединение и влияние върху съответните народи в битката с Османската империя.

Русия – изоставащата полупериферия,
която не може да бъде подчинена с военни средства


От гледна точка на своята социално-икономическа позиция в световната капиталистическа система, каквато се формира от ХVII век насам, Русия заема мястото на изоставаща полупериферия, която от времето на Петър I насам се опитва да догони капиталистическия център. От геополитическа гледна точка обаче, поради своите мащаби, тя е съпоставима по възможности с държавите от капиталистическия център и не случайно те не успяват да я подчинят с военни средства. Затова и в нея се раждат основни цивилизационни теории.

В същото време обаче между нея и развитите западни страни има или се формират множество други държави с полупериферен характер, в които се получава вътрешно разделение между двете големи сили. При това съотношението между едните и другите в различните страни е различно в зависимост от спецификата на тяхната история. По един начин ще гледат, например, на руските генерали от Освобождението в България и по друг – в Полша, тъй като те играят различна роля в едната и другата страна. Още повече, че в определени периоди на възход на капитализма Руската империя осъществява експанзия, разширявайки своята територия или воювайки със Запада. Което наслоява исторически негативизъм към нея от либерално и западно ориентираните кръгове или страни, които тя е включвала като част от своята територия.

Тук идвам до основната си теза, свързана с опита за изграждане на теория на русофобията. При предходната криза на капитализма, след Първата световна война, той успява да се консолидира благодарение преди всичко на антисемитизма. Крайната форма на такова обединение, поради огромната криза и разпад, бе германският нацизъм.

При сегашната криза отново се засилват проявите на антисемитизъм, но водещ образ на врага, чрез който двете основни хегемонни държави през последните два века – Великобритания и САЩ, се опитват да заместят вътрешните си противоречия и кризи, е русофобията. А доколкото те водят глобална политическа битка, се глобализира и русофобията. Тя става основен феномен в противопоставянето на губещия позиции световен хегемон и в опитите за укрепване изобщо на капиталистическия център.

Социалноикономически и социалнокласови
предпоставки за русофобията


Важно равнище на търсене на общи обяснителни причини на русофобията и на етнофобиите изобщо е социалноикономическото и социалнокласовото.

В по-голямата част от своята история държавите от капиталистическия център са се развивали чрез робовладелски и колониален капитализъм, оставил много травми в бившите колонии. Освен това в периоди на мултиполярност, каквато типично имаме от края на XIX век, тези държави особено явно са демонстрирали поведение на империалистически сили, борещи се за преразпределение на света. Това ражда съответните исторически травми и нагласи и сред много други народи, в т.ч. европейски.

Културно-идеологическата обосновка на развитието на Европейския съюз бе именно стремежът да се преодолеят старите травми, което като че ли изглеждаше възможно до кризата през 2008 г. В момента обаче социалноикономическите и фискалните различия отново изваждат старите противоречия. Затова и стремежът на определени сили е те да бъдат подтиснати, като гневът се насочи към външен враг – Русия.

По начало появата и изострянето на национални, етнически, религиозни, цивилизационни противопоставяния има връзка повече или по-малко с възхода на социалноикономическите противоречия. Етническото, религиозното, цивилизационното противопоставяне в такива случаи е средство за обединяване на една социалноикономическа или социалнокласова общност чрез съответен образ на врага и прикриване на противоречията помежду им.

Типичен пример в това отношение в момента са САЩ, които се опитват да обединят американците под лозунга „Да направим Америка отново велика“. В същото време социалноикономическите неравенства там са по-големи отколкото преди Първата световна война, по същество най-големи в нейната история.

В геополитическите противопоставяния и битки сме въвлечени и ние. Балканите са превърнати в една от водещите територии на новата студена и хибридна война. Тук се преплитат интересите на САЩ, ЕС Китай, Турция и това води до нарастваща конфликтност с Русия. Но и до създаване на тактически, отчасти и стратегически съюзи на някои от тези страни с Русия – става дума за това, че Китай, Турция, ЕС и САЩ имат също противоречия помежду си, поради което и тяхното отношение към Русия не е идентично.

Съотношението русофили – русофоби по света и у нас

Глобално изследване на „Пю Рисърч Център“ през 2017 г. в 37 държави в различни части на света показва, че средно 31% от населението в тях вижда Русия като основна заплаха за своята страна, 31% виждат като такава заплаха Китай и 35% – САЩ, т.е. от трите големи сили САЩ са видяни като най-голяма опасност.

Трите най-русофилски от тези 37 държави (България не е включена) са Виетнам – 83%, Гърция – 64%, и Филипините – 55%.

Най-русофобската от всички страни е Полша – 65% от поляците виждат Русия като основна заплаха за страната си. След това са САЩ и Испания – по 47%, Франция – 45%, Великобритания – 43%, Швеция – 39%. Германия – 33%, Италия – 31%, Унгария на Орбан – 28%, Гърция – 24% (1).

Как стоят нещата в България?

Българите са най-големите русофили в Европа. Това показват данните от международното изследване „Трансатлантически тенденции 2008“, проведено в 12 европейски страни и САЩ. На въпрос какви чувства изпитват към дадени страни, като се използва скала, според която 100 означава „много топли“, а 0 – „много студени“, общият резултат на анкетираните българи е 66.

В същото време има тенденция положителното отношение към САЩ да спада (2). Проучване на „Пю Рисърч Център“ през 2007 г. показва, че само 51% от българите имат положително отношение към САЩ, като процентът на така мислещите за пет години спада с 21% и най-вероятно основна причина е нарушилата всякакви международни закони американска инвазия в Ирак и Афганистан, с бедствени последствия за тези страни. В същото време положително отношение към Русия имат 78%, а русофобите са едва 12% (3).

През 2011 г. международното проучване „Трансатлантически тенденции 2011“ показва отново, че българите са най-големите русофили в ЕС – 88% имат положително отношение към Русия, докато средното за Европа е 50%. Само 10% не харесват Русия.

Представително социологическо изследване, проведено от екип на социолога Живко Георгиев в периода 18–28 октомври 2014 г. по поръчка на в. „Дума“, показва, че 78% се определят като русофили (от тях 22% говорят за себе си като за „силни русофили“, 24% – като за „умерени русофили“, 32 % – „по-скоро русофили“). Като русофоби се самоопределят 21% (от тях 2% са „силни русофоби“, 9% – „умерени русофоби“, 6% – „по-скоро русофоби“). Най-много русофоби има сред електората на ГЕРБ (17%), в Реформаторския блок са 15%, в Атака – 12 %. Резултатите от анкетата ясно показват, че сред младите на възраст 18–29 г. русофобството е по-изразено (29%), отколкото при по-възрастните (4).

През август 2016 г. свое изследване публикува социологическата агенция „Маркет линкс“. Според него процентът на българите, одобряващи политиката на Русия, е по-висок от този на съгражданите ни, които имат същото отношение към политиката на ЕС. 74% от българите имат силно положително или по-скоро положително отношения към политиката на Русия, докато този процент за ЕС е 68. Германия, Франция и САЩ също са с по-нисък процент на одобрение от този на Русия (5).

Пред 2017 г. в рамките на глобално изследване, проведено в 66 страни по целия свят от асоциацията УИН/„Галъп интернешънъл“, респондентите са поставени пред интересна хипотеза: коя от основните военни сили в света биха избрали за партньор при отблъскване на нечие нападение. Въпросът звучеше така: „Има шест страни в света, които разполагат с най-голяма военна мощ: САЩ, Китай, Русия, Франция, Обединеното кралство и Индия. Да предположим, че във вашата страна избухва военен конфликт и вие трябва да изберете само една от тези страни за ваш партньор, коя страна бихте избрали?“.

Гражданите на 4 държави, които са членки на НАТО, биха избрали Русия да се грижи за тяхната сигурност в случай на война. Макар да са част от НАТО, повечето от жителите на България, Турция, Гърция и Словения предпочитат опеката на Русия в случай на военен конфликт, сочи проучването.

В България, където са локализирани 4 американски военни бази, 42% от анкетираните българи казват да ни пази Русия, само 17% предпочитат САЩ и 4% – Франция (6). Общо тези, които биха се обърнали към някоя от двете западни страни – САЩ и Франция, са 21%, колкото са русофобите според изследването на Живко Георгиев преди няколко години.

Наред със социологическите изследвания нека да видим и емпирията в социалните мрежи, където се преместват голяма част от битките и противопоставянията по света. Във Фейсбук на български има публична група „Национално движение „Русофоби“ с 894 члена, която всекидневно качва съответните материали. Има и група „Русофобията – основна заплаха за България“ с 286 члена, поставила си за задача да се бори с русофобията. Има група „Национално движение „Русофили“ с 4 900 члена, Движение на русофили „Петко Войвода“ с 2 700 члена, „Русофили и приятели на България“ – с 6 700 члена, общност „Русофили“, която се харесва от 20 000 души, и още над 20 местни русофилски групи, свързани с един или друг регион. Вижда се, българите, самоидентифициращи се като русофили в социалната мрежа, са десетки пъти повече от самоидентифициращите се като русофоби.

Глобализацията на русофобията обаче не може да бъде видяна обособено от глобализацията на американофобията през последните десетилетия. С отслабването на американската глобална хегемония и засилването на мултиполярната битка расте и американофобията. САЩ като най-развита държава, световен хегемон със съответния стандарт на живот, потребление, развитие на науката и технологиите, е страна с огромна „мека сила“, с изградени изключително мощни културни и пропагандно-идеологически апарати на влияние по света. От големи групи хора тя се възприема като образец, модел, към който да се стремят в развитието си.

В същото време обаче на много места през изминалите десетилетия САЩ утвърждават своята световна хегемония с насилие и войни, в които страдат или умират милиони хора. Тази тенденция се засили от началото на нашето хилядолетие след атентатите в Ню Йорк през 2001 г. и е свързана с появата на нови глобални сили, на първо място Китай, както и със започналата нова мултиполярна битка, в която ускорено нараства и американофобията по света. Тя расте ускорено и поради започналите търговски, валутни, технологически, информационни войни на САЩ в най-различни страни по света. Нека видим каква е днес ситуацията с

американофилията и американофобията в глобален план

в контекста на отслабване на глобалната американска хегемония и битката на САЩ за нейното запазване.

Както стана дума вече, според изследване на УИН/„Галъп интернешънъл“, при нападение от друга страна само 17% от българското население би предпочело да бъде защитавано от САЩ. Като цяло следва да се каже, че в глобален план от началото на века насам, очевидно в резултат първоначално на войните, които водят, за да задържат световната си хегемония, а сега и с навлизането в мултиполярен свят, американофобията глобално нараства, включително и в Европа.

Проучване на промените в глобалните нагласи към САЩ от страна на „Пю Рисърч Център“ показва, че само за 6 години, между 2000 и 2006 г., тези, които имат положително отношение към САЩ, падат във Великобритания от 83% на 56%, във Франция – от 62% на 39%, в Германия – от 78% на 37%, в Испания – от 50% на 23% (7).

Тези процеси се разгръщат през последващите години. И това не е случайно, ако си спомним за протестите в Западна Европа срещу нападението от САЩ на Ирак и появилото се тогава разделение между „стара“ и „нова“ Европа.

Как се промени отношението към САЩ през последното десетилетие? Изследване на „БиБиСи Уърлд Сървис“ през 2017 г. в 19 държави показва, че само в 4 страни в света преобладаващата част от населението гледа на САЩ позитивно и в този смисъл са американофили. Във Великобритания делът на гледащите негативно на САЩ е 64%, в Испания – 67%, във Франция – 56%, в Турция – 64%, в Мексико – 59%, в Канада – 58%, в Русия – 64%, в Иран – 85%, в Китай – 61%, в Германия – 40%. Обърнете внимание, американофобите във Великобритания, Турция и Русия са един и същ процент – 64. (8)

При най-верните съюзници на САЩ в Европа и в двете им съседни страни – Канада и Мексико, американофобите са мнозинство, или повече от американофилите.

Ние сме вътре в този свят, в който фобиите в различни посоки растат. Проблемът е, че новата студена, хибридна или четвърта световна война все повече се изостря. В нея България е в една военно-политическа организация, политиците признават, че имат едни „големи началници“, от които чакат указания и подкрепа, докато основната част от населението очаква подкрепа от друга страна.

Това разделение разкъсва и ще разкъсва все повече българското общество и ще бъде един от факторите за промени в през следващите години.


Бележки:
(1) Vice, Margaret. Politics Worldwide Unfavorable Toward Putin, Russia, Pew Research Center, August 16, 2017
(2) Българите обичат Русия, харесват САЩ и мразят войната, В: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки., 17.09.2018
(3) Rising Environmental Concern in 47-Nation Survey: Global Unease with Major World Powers, In: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... e%2027.pdf, June 27, 2007
(4) Христова, Велиана. След изборите властва песимизмът, Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки., 25.11.2014
(5) „Маркет линкс“: 74% от българите харесват политиката на Русия,
Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... a_na_rusiq, 30.08.2016
(6) Глобални предпочитания за хипотетични военни съюзници, В: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки.% ... ary-Allies, 02.05.2017
(7) America’s Image Slips, But Allies Share U.S. Concerns Over Iran, Hamas, Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки., 13.06.2016
(8) Sharp Drop in World Views of US, UK: Global Poll, Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... s_Poll.pdf, 04.07.2018


Доклад, изнесен на националната научна конференция „Русофобството – причини, етапи, форми, институции“, 11 октомври 2018 г.

Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... riya.98215
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1063
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж


Re: Интересни материали на различни теми

Мнениеот MishoM » Съб Ное 03, 2018 2:44 pm

ПОДВИГ БЕЗ НАСИЛИЕ
Проф. Андрей Пантев


Велика държавност, книжовно великолепие, културно исторически приоритети. Така е, такива сме били някога. А после? Защо е трябвало да бъдем събуждани, след толкова бляскаво начало? А на какви грантове и проекти са разчитали бедните будители? И какво финансово спонсорство са получили от демократичните фондации в Европа?

Все слушаме за нашите бойни подвизи. Вярно, едно е да пролееш кръв, друго е да напишеш книга в някоя килия. Но от книгата са се произвели по-трайни резултати отколкото от меча. Многоуважаваният историк и блестящ ерудит Александър Кертин има прекрасна книга с надслов – „Между кръста и меча“. Тя постоянно стои на бюрото ми. Надявам се да се съгласи с мен, че следва да има между тях и книга. Не става дума за противопоставяне, а за допълване на почит и за други заслуги. Не ви ли идват малко вповече фанфарите на нашата бойна слава? Имаме велики генерали, но все пак са си строили хубави къщи къде след войната. А къде са падналите войничета и техните вдовици, които орат по женски някаква камениста нивица? На генералите – вечна слава и признателност, но обикновено те са разположени по-далече от обсега на куршумите, отколкото пехотинците. На Виктория стейшън в Лондон наистина са посрещнали генерал Владимир Вазов с почести. Но там ги нямаше нито убитите редници от англичаните,нито храбрите мърцина загинали българи.

Ако има будители – значи сме спали. Не веднъж и не за кратко. Мрак, робство, кратък, неподвижен и жалък живот. Мечът без дух е само жестокост. Духът без меч е често безсилие. Този празник е носталгичен синтез на отминалото добро. Ние отбелязваме общ, тих и анонимен подвиг, който има конкретни изразители навсякъде. Затова възприемаме Деня на будителите като признателност към общо книжовно рицарство, което възстановява, облагородява и осмисля някогашния ни духовен ръст. Те са еднакви лица като същност. Паисий Хилендарски е личностният образ на тази тръпка. Но монахът има стотици аналози в трите географски пространства на тогавашна България. Простичката ”История славяноболгарская” е част от интелектуалния климат на европейския романтичен национализъм. Той е примесен с история и култура. За Паисий, Дойно Граматик, Неофит Бозвели, Софроний Врачански и другите, историята не е утеха от днешни беди, а повик за възстановена значимост. Като историческа реалност, България пак ставаше земя на книгата и се завръщаше като такава след векове забвение.

Но инерцията на тогавашното съвремието е още силна. Във времената на будителите животът на българите е кратък и мерзък, съпътстван с мрак, тъпо покорство, робско доволство, всякакви страхове. Бяхме поставени под плътния и железен похлупак на една враждебна власт. Отникъде пролука нямаше към среща със света и големите ветрове на Новото време. Незнанието водеше до невежество, а то към леност. Малцина знаели за нашето средновековно великолепие и са умирали без да зърнат част от околния свят. Мъждукащите манастири още са оазиси всред пустинята. Битовото живуркане поощряваше мнозина да си залостват портите пред четници и въстаници.

Ако има будители значи сме спали няколко века.Самото обръщение на Паисий „Юроде” намеква за малоумие. Затова будителите интуитивно са разбирали, че до кръста и меча в бъдещото прозрение трябва да се постави и книга. Да напишеш нещо за род и име беше равно по значение да пролееш кръв за свободата.

А все пак, всички народи имат будители. ”Събуждането” бе не само краят на ренесансовия космополитизъм. Робер дьо Сорбон, Джон Уиклиф, Джон Уинтроп, Джузепе Мацини, Рихард Вагнер в различни времена са „отделяли” народите си от него, за да получат самоличност. Но малко народи ги честват общо като нас. Защото селският даскал с писанията си бе не по-малко важен от просветения монах. Трябваше да знаем откъде идваме, за да се запътим напред. Нашият порив след дългия исторически сън бе „да бъдем пак каквито бяхме”, според възрожденския поет. Не толкова, че сме били жадни и гладни. В своите упреци към „неразумните” Паисий не мотивира значимостта на миналото само с блестящи бойни победи. Той набляга на държавност в Средновековието, основана на Книгата. Това е продължението на започнатото от светите Кирил и Методий. Така монахът предлага с перото си онова съгласие между българите, което днес може да се назове с изкуствената дума консенсус.

През мрачната за победена България 1922 г. Министерският Съвет под председателството на Ал. Стамболийски обявява ден за този празник. Случайно ли бе това празнуване където нямаше горчилката от преживяната покруса? Тогава не генералите и банкерите, политиците и предприемачите, а книжните хора първи вдигнаха чела. Поредното завръщане на България започна от тях. Те не бяха нито продукт или носител нито на пазарната икономика, нито на епопеите по бойните полета. Наред с величието и трагизма от неотдавнашните сражения, ние имахме потребност от напомнено от миналото упование. Ние не се осланяхме на гръцко и римско наследство. Ние си имахме собствени културни авторитети и собствени стойности. Това не бе само изолация, а наш културен модел за единен общочовешки светоглед. Интуитивно или чрез познания будителите бяха едновременно европейци и патриоти.

Сега ни внушават, че модернизация означава да отхвърлим всичките възрожденски добродетели, които изглеждали като склерозирали вкаменелости. Нима Будителите са антиевропейци? Та те преодоляха космополитния универсализъм на миналото, от който излизаше и самата Европа. Те бяха свещеници, учители, писари, читалищни настоятели, хора които обикновено написваха историята на собствения си род, жития, дамаскини, преди да погледнат на националната ни общност. Защото нейната значимост започваше от родно място, а патриотизмът от бабино коляно. Те не бяха смутители на реда и отчаяни сепаратисти. Тяхната бомба бе мастилото. Будителите трасираха тихо дръзкия път на Раковски, Ботев и Левски. Тяхната основна добродетел бе любовта към Отечеството, независимо какви лишения следваше да изтърпят по този трънлив път. Славата за тях бе последната причина за изява и поведение. Затова и не враждуваха помежду си. В много отношения, те са отрицание на днешното съвремие. Тяхното перо лееше светли надежди. Защото виждаха мъките си като болки преди рождение.

Ако у тях, както при Паисий, е имало гняв, той е предизвикван от овчедушното примирение не само на политическата власт, но и към инерцията на безразличието. Те не подлежаха на претенциозното разделение „млади” и „стари”. Кой се е интересувал тогава от кръщелното им свидетелство? Младостта е извор на дързост и усещане за безсмъртие, но не винаги и на мъдрост. Те не бяха чели Бодлер, Гьоте и Достоевски, но разбираха Човека и света. С добродетели и пороци. Преди десетки години нобелистът Херман Хесе бе написал,че светът е оглупял от пари. Но нали днес това е основната индикация за значимост! А будителите бяха бедни, но мъдри. Днес ги търсим. Но будителите никога не се завръщат. А дали самите те не са заспали? Последните събития свидетелстват, че нашата възвишена и претенциозна интелигенция често тихо се свива пред изпитанията не на политиката, а на човечността. Дано на 1 ноември това да не е така!


Клуб 24 май


Източник: Само регистрираните потребители имат право да разглеждат линкове и снимки. ... ilie.98621
Аватар

MishoM
 
Мнения: 1063
Регистриран на: Сря Фев 06, 2013 3:36 pm
Град: София
Кара: 406 седан, 2.0HDI 80 KW 2004
Пол: мъж


Предишна

Назад към Да поговорим за ...

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта